Accept празнува половин век метъл с концерт в София

Германската хеви метъл легенда Accept свири тази вечер, 27 юли, в зала 1 на Националния дворец на културата в София в рамките на юбилейния си концерт "Half a Century of Metal" (Половин век метъл). Организаторите от BGTSC съобщават, че шоуто ще продължи над два часа и ще включва един от най-изчерпателните сет листи, изпълнявани на живо от групата. Основана в град Золинген в началото на 70-те години, Accept е сред най-обичаните тежки групи в България и една от германските формации с най-дългогодишна история в жанра. Заедно със "Скорпиънс" тя е сред първите немски метъл изпълнители, пробили на американския и европейския пазар, но за разлика от предшествениците си се откроява с по-твърд звук и вокали. Концертът е повод феновете отново да чуят класически химни на живо от група, изградила репутация през пет десетилетия на сцена.

Вокалист и основател на Accept е Удо Диркшнайдер, чийто глас се превръща в запазена марка на групата. Каталогът ѝ включва десетки емблематични песни като Balls to the Wall, Metal Heart, Fast as a Shark и Princess of the Dawn, а официалните им видеоклипове събират милиони гледания в YouTube. Интересен детайл е, че хитът "I'm a Rebel" е написан от Александър Йънг — брат на Ангъс и Малкълм Йънг от AC/DC, което свързва Accept с още едно голямо име в историята на рока.

Групата се смята за една от най-важните за развитието на световната хеви метъл сцена, а също и за спийд метъл жанра, като каталогът ѝ е слушан и споделян онлайн над милиард пъти.

Това, което прави тази вечер интересна, е не просто фактът, че една стара група още свири, а че българската публика продължава да бъде сред местата, където подобни групи избират да отбележат кръгли годишнини. Това говори за нещо по-широко от носталгия — метъл сцената у нас очевидно има достатъчно устойчива и лоялна аудитория, за да привлича изпълнители от калибъра на Accept за специални, а не рутинни спирки в турнетата им.

Може да се спори доколко подобни юбилейни концерти са истинско творческо събитие или по-скоро добре опакован спомен за отминала епоха. Един по-скептичен поглед би казал, че показването на "най-изчерпателен сет лист" издава по-скоро желание да се угоди на носталгията на публиката, отколкото стремеж към ново музикално изказване. И все пак, ако това е поводът хиляди хора в София да прекарат заедно вечер с музика, писана преди десетилетия, но все още жива, това само по себе си е нещо стойностно за градската култура — независимо дали е "ново" изкуство или не.