Басистът на Blur носи симфоничен Britpop в София

Алекс Джеймс, басистът на Blur, ще застане начело на симфоничния рок спектакъл Britpop Classical, който гостува за първи път у нас на 5 декември в зала 1 на Националния дворец на културата в София. Организаторите от „БГ саунд стейдж“ съобщиха, че той ще бъде придружен от мащабен симфоничен оркестър, рок банда и впечатляващи вокалисти, за да преразкажат песните, оформили британската музикална сцена. На сцената ще се качат и актьорът Фил Даниелс, чийто глас звучи в песента Parklife, Сафрон от Republica и Гари Стрингър от Reef. Организаторите наричат шоуто не трибют концерт, а „грандиозно музикално преосмисляне на една цяла епоха“ – събитие, което съчетава рок енергия и симфонична дълбочина в чест на десетилетието, определило Cool Britannia.

Спектакълът проследява корените на бритпоп още от The Beatles, The Kinks, T. Rex и The Who, преминава през манчестърската сцена и стига до групи като Oasis, Blur, Pulp, Supergrass, The Verve и The Stone Roses. Публиката ще чуе песни като Wonderwall, Bittersweet Symphony, Common People, Live Forever, Creep и The Universal, преработени със струнни и духови секции, но със запазена суровост на оригиналите.

Според организаторите резултатът е „едновременно познат и напълно нов“ – кинематографично преживяване, което NME и The Mirror са описали като „мастърклас по бритпоп“.

Това, което прави новината любопитна отвъд заглавието, е самият избор на формат. Симфоничната преработка на бритпоп класики не е просто носталгичен концерт за поколение, което е пораснало с тези песни – тя е признание, че тази музика вече се възприема като канон, достоен за оркестрова интерпретация, подобно на класическа музика. Това говори за нещо по-широко: жанрове, родени като бунт срещу установеното, с времето биват „облагородявани“ и вкарвани в зали като НДК, а не в клубове.

Може да се спори доколко подобна преработка отслабва първоначалния бунтарски заряд на бритпоп – когато Common People или Live Forever звучат с оркестър, енергията на суровия рок неизбежно се смекчава в полза на мащаба и зрелищността. От друга страна, именно този компромис е причината подобни турнета да достигат до публика извън тесния кръг на настоящите фенове, включително и до по-млади слушатели, които не са преживели оригиналната епоха. Фактът, че София е сред спирките на подобно шоу с участник от самия Blur, е знак, че културният интерес към британската музика от 90-те не намалява, а по-скоро се пренарежда в нов, по-достъпен формат.