Балчиклия показа рядка колекция „Балкан“ на изложение в Сенокос

Пламен Стоянов от Балчик представи за първи път пред публика част от личната си колекция велосипеди и мотоциклети по време на второто издание на ретроизложението на автомобили и мотоциклети в село Сенокос. Той събира техниката повече от десет години като хоби, несвързано с професията му, и в момента притежава над 30 велосипеда, повече от 20 мотоциклета „Симсон“ и между 15 и 20 мотопеда „Балкан“. Сред показаните експонати беше един от най-ранните модели мотопед „Балкан“, произведен през 1973 година, който според Стоянов е най-старият запазен екземпляр в България по сериен номер – 000141. Посетителите видяха и велосипеди „Балкан“ от 1964 и 1967 година, както и модели „Симсон“ от периода 1978–1990 година. Историята показва как лично увлечение може да съхрани малка част от индустриалната памет на страната.

В изложението в Сенокос колекционерът е включил само малка част от машините си, а останалите пази на закрито, за да ги предпази от повреди и корозия. Той търси постоянно по-редки модели и оригинални части, поддържайки контакт с колекционери от различни градове и с хора, свързани с бившия завод в Ловеч, където някога се произвеждала марката „Балкан“.

Историята на Стоянов е нещо повече от разказ за хоби – тя е малък прозорец към индустриалното наследство на социалистическа България, което днес оцелява основно благодарение на частни ентусиасти, а не на институции. Показателно е, че най-старият запазен екземпляр в страната се пази не в музей, а в частна колекция в Балчик. Това говори за празнина в институционалната памет – ако не бяха хора като Стоянов, вероятно голяма част от тази техника би изчезнала безследно.

Може да се спори, доколко устойчив е модел, зависещ изцяло от ентусиазма на отделни личности. От една страна, такива колекции пазят автентичността и детайла по начин, който официална експозиция трудно би постигнала. От друга – съдбата на подобно наследство остава несигурна извън волята и здравето на конкретния собственик. Именно затова инициативи като ретроизложението в Сенокос имат значение отвъд забавлението – те дават публичност и признание на труд, който иначе би останал невидим за широката общественост.