Байройтският фестивал отбеляза 150 години от основаването си

Байройтският фестивал, основан от композитора Рихард Вагнер през 1872 година, отбеляза в събота своята 150-годишнина в баварския град Байройт. На тържеството присъстваха германският канцлер Фридрих Мерц и бившата канцлерка Ангела Меркел, а вместо оперна постановка публиката чу Деветата симфония на Бетовен, изпълнена от оркестъра под диригентството на Кристиан Тилеман - същото произведение, което е прозвучало и при полагането на основите на Фестивалния театър през 1872 година, тогава дирижирано лично от Вагнер. Събитието събра политици, оперни почитатели и роднини на композитора в един от най-символичните вечери в историята на форума, който тази година продължава до 26 август. Значението на момента е не само музикално - то е израз на приемствеността между едно културно наследство, създадено преди век и половина, и съвременна Германия, която продължава да го смята за част от своята идентичност.

Слово произнесе праправнучката на Вагнер - Найке Вагнер, дългогодишен директор на фестивалите „Кунстфест Ваймар“ и „Бетовенфест“ в Бон. Ангела Меркел, редовна гостенка на Байройт заедно със съпруга си Йоахим Зауер, получи най-много аплодисменти сред присъстващите. На червения килим се появиха и премиерът на Бавария Маркус Зьодер, както и регионалните лидери на Тюрингия и Баден-Вюртемберг - Марио Фойгт и Джем Йоздемир.

Забележително е, че директорката на фестивала Катарина Вагнер и журналистът Михаел Фридман се появиха заедно на откриването, въпреки неотдавнашния публичен спор около мемориал на преследвани от нацистите артисти. Вагнер, претърпяла операция дни по-рано, изглеждала напълно възстановена и в непринудено настроение с Фридман.

Това общо появяване е нещо повече от протоколна учтивост - то изглежда като съзнателен жест на помирение пред очите на цялата оперна общност. Байройт носи тежко историческо бреме заради връзките си с нацисткия режим през ХХ век, и всеки публичен спор за паметта на преследваните артисти неминуемо отваря стари рани. Фактът, че ръководството на фестивала избра точно юбилейната вечер, за да покаже единство, подсказва, че организаторите съзнателно търсят баланс между честване на традицията и признаване на нейните сенки.

От друга страна, присъствието на толкова много водещи политици - настоящи и бивши - показва колко силно културните институции в Германия остават преплетени с политическия живот. Това не е задължително проблем, но си струва да се запитаме дали подобни събития понякога служат повече за легитимиране на властта, отколкото за самото изкуство. Байройт явно продължава да бъде сцена, на която музиката и политиката трудно се разделят.