Училището в Дортмунд, наречено "лекарското", учи деца на български

В германския град Дортмунд от осем години работи българско неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", което местната общност шеговито нарича "лекарското училище" — защото сред семействата на учениците има 14 лекарски двойки. Миналата учебна година в него, включително и онлайн за деца от по-далечни населени места, са се обучавали 62 деца. Училището е основано от група българи, решени езикът им да остане нещо повече от разговор у дома. Ръководи го Димитринка Никлина, строителен инженер по образование, която през седмицата работи в специалността си, а през уикендите се посвещава на школата. За нея мисията е проста и категорична: дори само едно дете да проговори на български, усилието си струва.

Общността в Дортмунд, разказва Никлина, е изключително разнородна — от хора, разчитащи отчасти на социалната система, до утвърдени лекари. Особено внимание тя отделя на семействата, в които българският не е майчин език на децата, но все пак избират българско училище за тях — жест, който определя като изключително ценен.

Никлина живее в Германия близо десетилетие и споделя наблюдение за успеха там: професионалната квалификация е важна, но също толкова тежи и обществената ангажираност — доброволчеството се цени високо от работодателите.

Истинската история тук не е просто за поредното училище зад граница, а за това какво държи една диаспора обединена, когато няма нищо, което да я задължава да остане такава. Показателно е, че училището не привлича хора чрез реклама или институционална подкрепа, а чрез нещо трудно измеримо — вложено старание, което хората усещат и към което се присъединяват доброволно. Фактът, че сред "клиентите" му са и семейства, в които българският изобщо не е майчин език, подсказва нещо по-дълбоко: за част от диаспората връзката с България вече минава не през кръвта или паспорта, а през избор.

Струва си обаче да добавим и нотка на трезвост. Символи като "лекарското училище" звучат мило, но зад тях стои и по-неудобен въпрос — колко от квалифицираните български лекари, инженери и специалисти, изградили стабилен живот в Дортмунд, изобщо обмислят връщане у дома. Училището пази езика жив в чужбина, но не решава проблема, който го е породил — че мнозина квалифицирани българи намират по-добро приложение на труда си другаде. Културната приемственост е ценна сама по себе си, но не бива да се бърка с решение на демографския отлив.