Музика и кино: Сакамото и акордеонист в програмата на фестивала в Бургас

Четвъртият ден от 11-ото издание на Burgas International Film Festival поставя музиката в центъра на програмата с прожекция на документалния филм „Токийска мелодия: филм за Рюичи Сакамото“ в 4K реставрирана версия и концерт на австрийския акордеонист и композитор Якоб Щайнкелнер на откритата сцена „Охлюва“. Филмът от 1985 година на френската режисьорка Елизабет Ленард проследява създаването на албума Illustrated Musical Encyclopedia от легендарния японски композитор, а след прожекцията публиката ще разговаря с журналиста и диджей Светослав Тодоров. Денят включва още детска анимационна програма в Културен дом НХК за зрители между 8 и 12 години, четири филма от българската късометражна конкурсна селекция и пълнометражният „Кино „Джазира“ на турската режисьорка Гьозде Курал, копродукция между Турция, Иран, България и Румъния. Всички прожекции до 25 юли са с вход свободен.

Вечерта поставя началото на музикалната секция на фестивала Tunes, като лентата за Сакамото – съосновател на Yellow Magic Orchestra и носител на „Оскар“, „Грами“, БАФТА и „Златен глобус“ – е първото заглавие от нея. Концертът на Щайнкелнер, който съчетава традиционна австрийска музика с джаз и танго, е част от международната културна програма и следва директно след кинопрожекцията, преди публиката да гледа „Клуб нула калории“ на австрийската режисьорка Джесика Хауснер – последното заглавие от специалната програма „Фокус Австрия“.

Това, което прави този фестивален ден любопитен, е самата му конструкция – не просто поредица от прожекции, а опит за разговор между жанрове. Поставянето на документален филм за композитор редом с концерт на живо и с игрален филм за педагогика и власт не е случайно съседство, а показва разбиране, че публиката на един фестивал не идва само за „кино“ в тесен смисъл, а за преживяване, в което звук, образ и дискусия се допълват.

Има и по-широк въпрос, който тази програма поставя мълчаливо: доколко регионалните фестивали в България успяват да задържат баланс между международен престиж – филми от Кан, копродукции с няколко държави – и местна видимост, каквато дава конкурсната селекция от български късометражни филми. Комбинацията изглежда работеща тук, но именно защото включва млади български автори наравно с утвърдени международни имена, а не само като допълнение към тях.