Доц. Дамянов: С общи усилия ще съхраним Бузлуджа

Областният управител на Стара Загора доц. Калоян Дамянов посети Дом-паметника на Бузлуджа и се срещна с екипа на фондация „Проект Бузлуджа“, воден от нейния ръководител арх. Дора Иванова. Визитата идва в момент, в който младата организация продължава работата си по укрепване на конструкцията на монумента, реставрация на уникалните му мозайки и спиране на процесите на разрушаване. Доц. Дамянов сподели, че е впечатлен от отдадеността и професионализма на екипа, и определи фондацията като ценен партньор на Областна администрация – Стара Загора и Община Казанлък. Според него опазването на Бузлуджа изисква общи усилия, добра координация и подкрепа от страна на държавата, институциите и обществото, за да бъде запазен паметникът за бъдещите поколения. Той подчерта, че независимо от различните гледни точки към историята му, сградата е част от културната памет на България и заслужава да бъде съхранена като обект със световно значение.

Срещата на Бузлуджа не е поредно протоколно посещение, а признание на работата, която фондацията върши на терен от години – с ограничен ресурс, но с последователност. Именно затова акцентът в думите на областния управител пада не върху символиката на сградата, а върху конкретните дейности: укрепване, реставрация, спиране на разрухата.

Фактът, че държавен служител на такова ниво публично нарича гражданска организация „ценен партньор“, е показателен сам по себе си. Той признава нещо, което официалните институции рядко изричат директно – че опазването на значими обекти у нас често се случва не благодарение на системна държавна политика, а въпреки липсата ѝ, чрез инициативата на отделни хора и организации.

Тук се крие и по-широкият въпрос, който тази новина повдига. Думите за „подкрепа на държавата и институциите“ звучат обнадеждаващо, но остават на ниво намерение, докато конкретните действия – укрепването, реставрацията – вече текат с усилията на фондацията. Ако наистина последва реална институционална подкрепа, това би било показател за промяна в отношението към паметниците на близкото минало, независимо от идеологическите спорове около тях. Ако остане само на думи, посещението ще се запомни като жест, а не като повратна точка. Читателят с основание може да очаква нещо повече от символичен разговор на терен.