Чирпан отбеляза 180 г. от рождението на Данчов-Зографина

В Чирпан бяха поднесени цветя пред паметника на Георги Данчов-Зографина по повод 180 години от рождението му. Той е художник, революционер и общественик, оставил следа не само в изкуството, но и в историята на българското националноосвободително движение – единственият живописец, познавал лично Васил Левски, и автор на портрет на Апостола, приеман от съвременниците му за най-достоверното негово изображение. Инициативата бе организирана от местната администрация, която припомни и не толкова известни подробности от живота му – участието му в комитетската мрежа, изработването на таен шифър за кореспонденцията в Тракия и опита му да организира освобождаването на Левски след ареста му. Историята му минава през заточение, бягство и връщане в родината след Освобождението, за да остави творчество, посветено изцяло на българските герои.

Според историческите сведения Данчов среща Левски през 1869 г. в Сопотския манастир. Двамата работят заедно до залавянето на Апостола, а домът на художника се превръща в убежище на комитетското дело. След ареста Данчов е заловен и заточен в Диарбекир, откъдето по-късно бяга, стига до Русия и се включва в Българското опълчение.

След Освобождението Данчов рисува портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. В края на миналата година в Хасково за пръв път бе показана и бойна икона на Десети пехотен Родопски полк с лика на свети Пантелеймон, дело на художника.

Има нещо трогателно в това малка община да пази паметта на човек, чието име рядко присъства в големите разкази за Възраждането, макар делото му да е преплетено с това на самия Левски. Обичайно историята избира едно-две лица, около които да изгради цял разказ за епохата, а останалите участници остават в сянка – дори когато, както в случая, именно те са създали образа, по който познаваме героя.

Може би истинската стойност на подобни местни чествания не е толкова в самия ритуал на поднасяне на цветя, колкото в шанса да се коригира тази несправедливост на паметта. Фактът, че бойна икона на Данчов е показана публично едва напоследък, след толкова години, подсказва колко от подобно наследство все още чака да бъде извадено от архивите и показано на хората – не като куриоз, а като част от жива и незавършена история.