Хърватия учреди съвет на младите хървати от чужбина

Хърватия учреди Консултативен съвет на младите хървати в чужбина, който обединява около 60 млади представители на хърватската диаспора от цял свят. Целта е да се укрепят връзките между страната и хърватите зад граница, а също и да се насърчат младите хора да се завърнат и да се установят в родината. Инициативата беше представена от министър-председателя Андрей Пленкович, който посочи, че политиката на правителството следва доктрината на покойния президент Франьо Туджман за единство между Хърватия и нейната диаспора. Държавният секретар Звонко Милас обясни, че съветът е създаден въз основа на законодателни промени от 2025 година и ще даде на младите хървати институционална роля при формирането на политики, които пряко ги засягат. Членовете идват от различни държави и общности, но ги обединява общата хърватска идентичност.

Пленкович уточни, че държавната политика към хърватите в чужбина обхваща три отделни области — статута на хърватите в Босна и Херцеговина, хърватските малцинства в 12 европейски държави, и потомците на емигранти по света. Той посочи, че финансирането за програми, насочени към диаспората, е нараснало от 16 милиона евро преди десетилетие до 200 милиона евро днес, а безработицата в страната е спаднала от над 300 000 души до 61 000, тоест до ниво от 3,2 процента. Сред стимулите за завръщащите се са петгодишно освобождаване от данък върху доходите и безвъзмездни средства за стартиране на собствен бизнес.

Председателят на учредителното заседание Иван Чавар определи новия орган като постоянен институционален форум за диалог, сътрудничество и предложения за политики. Министърът на външните работи Гордан Гърлич Радман и депутатът Здравка Бушич също се обърнаха към присъстващите с призив младите хървати в чужбина да участват активно в политическото и социалното развитие на страната.

Това, което прави тази новина по-интересна от заглавието, е фактът, че тя не е просто символичен жест, а следва конкретна финансова логика — ръст на средствата за диаспора от 16 на 200 милиона евро говори за системна, дългосрочна политика, а не за еднократна инициатива. Съветът изглежда замислен като инструмент, който да превърне емоционалната връзка с родината в нещо институционално измеримо.

Остава обаче въпросът доколко подобни съвети реално влияят върху решението на млад човек да се премести обратно в страна, чиято безработица е ниска, но чийто пазар на труд, по думите на самия Пленкович, вече разчита на около 150 000 чуждестранни работници. Ако Хърватия внася работна ръка отвън, докато същевременно ухажва собствената си диаспора да се завърне, това подсказва, че данъчните облекчения сами по себе си може да не са достатъчни — истинският магнит вероятно е икономическата стабилност, а не консултативните органи.