Дариха органите на жена в мозъчна смърт, четирима получиха живот

На 21 юли в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София е установена мозъчна смърт на 36-годишна жена, а нейното семейство е дало съгласие тя да стане органен донор. Решението им направи възможни четири трансплантации – спасителна операция за четирима непознати хора в критично състояние. Мъж на 48 години получи чернодробна трансплантация от екип на Военномедицинска академия, а двама пациенти – мъж на 29 и жена на 62 години – преминаха успешни бъбречни трансплантации в УМБАЛ „Александровска“. Четвъртата операция се случи извън България – 33-годишна жена получи ново сърце в болница „Онасис“ в Атина, след като у нас не е намерен подходящ реципиент. Случаят показва как едно тежко семейно решение може да промени животите на хора, които никога няма да се срещнат с донора.

Процесът по установяване на мозъчната смърт и подготовката за донорство са водени от д-р Мая Младенова, а самата експлантация на органите е дело на съвместни екипи от три болници – „Александровска“, ВМА и гръцката „Онасис“. Трансплантацията в чужбина стана възможна благодарение на членството на България в европейската платформа за обмен на органи ФОЕДУС, която свързва пациенти и донори отвъд националните граници. Само месец по-рано, на 16 юни, подобна донорска ситуация в пловдивската болница „Свети Георги“ също е довела до няколко трансплантации.

Тази история има значение отвъд самите четири операции. Тя показва нещо, което рядко се вижда в статистиките – че системата за донорство в България реално работи, когато има съгласие, и че тя е свързана с останалата част от Европа, а не изолирана. Фактът, че сърце е изпратено в Атина заради липса на подходящ реципиент у нас, е показателен: това не е провал, а точно обратното – доказателство, че международното сътрудничество спасява живот, който иначе би бил изгубен.

Има обаче и по-неудобна страна на тази история, която заслужава внимание. Данните, че към 8 юли близо 900 българи чакат за трансплантация, показват огромна диспропорция между нуждата и реалните донорски ситуации. Всяка новина за успешно дарение е повод за облекчение, но не бива да заменя разговора защо случаите остават сравнително редки. Истинският въпрос не е дали системата може да сработи – тя очевидно може, – а защо не сработва по-често.