Доброволци отново се събират да почистват Билинския манастир

На 30 юли (четвъртък) от 09:00 часа доброволци отново ще се съберат в Билинския манастир „Св. Архангел Михаил“ край брезнишкото село Билинци, за да разчистят двора от буйна растителност и да оформят пътека до стара чешма под манастира. Инициативата, съобщена за БТА от протойерей Симеон Змейков, изпълняващ длъжността игумен на обителта, е част от текущите грижи за поддържането на паметника на културата от национално значение. Ако се включат достатъчно хора, ще бъдат лакирани и около 15 дървени пейки, изложени на атмосферните условия, а също ще бъде разчистен терен около чешмата, за да се осигури свободен достъп до нея. Това е втората подобна акция за годината — предишната е събрала около 20 доброволци, включително жители на съседни села, които са премахнали паднали дървета и тежки трупи от манастирския двор.

Възстановяването на манастира върви поетапно. По първия етап от проект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони, вече е изградена манастирската сграда по архивни снимки, максимално близка до първоначалния ѝ вид. Предстои финансиране за втория етап — довършителни работи вътре, включително подове, санитарни помещения и обзавеждане, с идеята сградата да поеме братство или сестринство до десет души.

Пред обителта остават практически предизвикателства: черният път от Билинци е проходим само при сухо време и се нуждае от укрепване, а електрозахранването и водоснабдяването тепърва трябва да бъдат осигурени, вероятно чрез собствен сондаж. Засега не се планира дарителска кампания, а по-скоро се разчита на институционална подкрепа за инфраструктурата.

Това, което прави тази история интересна отвъд обявата за поредно почистване, е моделът, по който се възстановява манастир без постоянни обитатели — чрез редовни доброволчески жестове, а не еднократна кампания. Показателно е, че игуменът съзнателно не търси дарения в момента, а се фокусира върху институционална подкрепа за пътя и водоснабдяването. Това е разумна приоритизация: една красиво реставрирана сграда без път, ток и вода остава музеен експонат, а не жива обител.

Има и друго послание в цифрата от 20 доброволци на предишната акция — тя показва, че интересът към мястото расте органично, „отдолу нагоре“, преди институциите да са довършили своята част. Рискът е точно в това разминаване: ентусиазмът на хората може да изпревари темпото на бюрократичните процедури, а инфраструктурните пречки да се проточат с години, докато доброволният порив постепенно избледнее без видим напредък по електрозахранването и пътя.