Маестро Антони Дончев събира All Star Big Band за финала на Jam on the River

Диригентът, композитор и пианист Антони Дончев ще застане начело на специално сформиран All Star Big Band, който ще закрие международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River в троянското село Дебнево. Концертът е на 1 август и ще предложи програма, съставена предимно от нова европейска музика — част от произведенията са дело на самите музиканти от бенда, а други на утвърдени европейски композитори. Наред с тях ще прозвучат и джаз класики като „Birdland“ на Джо Завинул и „Caravan“, свързвана с Дюк Елингтън. В състава участват едни от най-изявените джаз музиканти у нас и в Европа, сред които тромпетистът Михаил Йосифов и саксофонистите Димитър Льолев, Арнау Гарофе и Петър Бончев. Българската телеграфна агенция е медиен партньор на фестивала за трета поредна година.

Само ден по-рано, на 31 юли, същите музиканти ще открият Банско джаз фест с изцяло различна програма, посветена на 75-годишнината на композитора, диригента и пианист Любомир Денев. Според Дончев двете събития изискват коренно различен подход, но обединяващото начало е стремежът музикантите да бъдат в „авангарда“ на съвременната джаз музика, а не да преповтарят вече изсвирени творби.

Дончев определя себе си по-скоро като привърженик на „импровизационната музика“, отколкото на строго дефинирания джаз, и смята, че смесването на стилове днес е естествен процес. Той коментира и мястото на изкуствения интелект в музиката, определяйки го единствено като помощник, който не може да замени човека.

Истинската стойност на тази новина не е само в имената на музикантите, а в избора на място. Дебнево не е София, Пловдив или Варна — то е малко троянско село, а фестивал с подобен музикален калибър рядко стига до такива населени места. Дончев самият подчертава, че точно тази публика има нужда да се докосне до нещо извън комерсиалното.

Тук се крие и по-широк въпрос: доколко българската културна инфраструктура разчита на индивидуални усилия на артисти като Дончев, вместо на системна политика за децентрализация на изкуството. Фактът, че такова събитие се случва благодарение на конкретен музикант и партньорство с медия, а не заради институционална мрежа от малки сцени, показва колко крехък все още е достъпът до качествена култура извън големите градове. Това не омаловажава жеста — напротив, прави го по-ценен — но си струва да се запитаме защо подобни срещи с публиката остават изключение, а не правило.