Първи доброволец получи експериментална ваксина срещу ебола Бундибугио

Първи доброволец получи експериментална ваксина, насочена конкретно срещу щама Бундибугио на вируса ебола – причината за епидемия, отнела живота на над 1000 души в ДР Конго и Уганда. Ваксината, наречена ChAdOx1 BDBV, е разработена от Оксфордския университет и използва същата технология, на която се основава и ваксината срещу КОВИД-19 на Оксфорд/„Астра Зенека“. Първата доза е приложена в Оксфорд на 37-годишния Ед Хънт, а изследователите вече набират допълнителни участници за изпитването. Проектът е важен, защото до момента не съществува нито одобрена ваксина, нито специфично лечение срещу този щам, който предизвика спешна международна мобилизация след избухването на епидемията през май. Изпитването е финансирано от Коалицията за иновации в подготовката за епидемии (CEPI), а вече са осигурени около 620 000 дози за евентуална бъдеща употреба.

Според изследователския екип от идеята до първото приложение върху човек са изминали само осем седмици – темп, който ръководителят на екипа Дейвид Пулидо-Гомес определя като резултат от „невероятни колективни усилия“. За самото изпитване засега са отделени 4000 експериментални дози, а паралелно се разработват и няколко други кандидат-ваксини срещу Бундибугио, както и две потенциални терапии.

Изпитването идва в момент, в който Световната здравна организация вече отчита над 1000 смъртни случая от епидемията в ДР Конго и Уганда – цифра, която обяснява защо научната общност реагира с такава скорост.

Това, което прави тази новина различна от обичайните съобщения за нови ваксини, е самата скорост на реакцията. Осем седмици от разработка до първо приложение върху човек е показател, че инфраструктурата, изградена по време на пандемията от КОВИД-19 – от технологията на аденовирусния вектор до финансовите механизми на организации като CEPI – вече функционира като готова платформа, която може бързо да бъде пренасочена към нови заплахи. Това е може би най-важният, макар и по-малко видим резултат от пандемията: не само ваксина, а способност за бърза мобилизация.

В същото време е редно да се пази известна доза трезвост. Едно изпитване с един доброволец е първа, а не решаваща стъпка – безопасността и ефикасността тепърва предстои да бъдат доказани при по-широк кръг участници. Реалното значение на новината едва ли е в самия факт на инжекцията, а в това, че показва как уроците от една криза могат да съкратят пътя към отговор на следваща, различна криза, много по-бързо от обичайното за фармацевтичната индустрия.