ЕС отпуска нови 10 млн. евро хуманитарна помощ за Куба

Европейската комисия обяви, че отпуска нови 10 милиона евро хуманитарна помощ за Куба, където условията на живот се влошават заради тежка енергийна криза, липса на гориво и чести прекъсвания на тока. Средствата ще подкрепят най-уязвимите групи от населението - възрастни хора, деца, бременни и кърмещи жени, както и общности в отдалечени райони. Парите ще осигурят лекарства и оборудване за поликлиниките и родилните отделения, средства за пречистване на вода и уреди за производство на възобновяема енергия. Решението идва само месеци след като ЕС вече е предоставил 6 млн. евро за острова - сума, равна на цялата европейска хуманитарна помощ за Куба през миналата година. Значението на новината е в мащаба: за кратко време европейската подкрепа за страната се увеличава драстично, точно когато енергийната система е на ръба на пълен колапс.

През юли Куба преживя трети пълен срив на електропреносната си мрежа само в рамките на една седмица, при който цялата енергийна система е била напълно изключена. Островът страда от десетилетия липса на инвестиции в остарялата инфраструктура, а повечето тецове често аварират заради хроничен недостиг на гориво.

Хавана обвинява за кризата икономическата блокада на Вашингтон. През януари президентът Доналд Тръмп заплаши с наказателни мита държавите, доставящи гориво за Куба, което почти напълно парализира вноса на петрол. Натискът продължава да расте - неотдавна САЩ добавиха към санкционния си списък и кубинското Министерство на туризма, един от основните стълбове на местната икономика.

Това, което прави тази история интересна, е контрастът между хуманитарния жест на ЕС и геополитическия натиск, който върви в обратна посока. Европейската помощ лекува симптомите - липсата на лекарства, чистата вода, работещите родилни отделения - но не се докосва до причината за кризата, която е структурна и политическа. Може да се спори доколко подобна помощ решава проблем, или просто омекотява последиците от блокада, чийто край не се вижда.

Друг прочит е, че увеличаването на сумата само за няколко месеца показва колко бързо се влошава ситуацията на острова - това не е рутинна помощ, а реакция на ускоряваща се извънредна ситуация. Ако тенденцията с добавянето на нови сектори към санкционния списък продължи, е логично да очакваме и хуманитарните нужди да растат успоредно с политическия натиск, а не въпреки него.