Папата го предупреди за смъртта, той се върна и стана първият блажен българин

През 1948 г. българският католически епископ Евгений Босилков посещава Рим и получава лично предупреждение от папата — ако се върне в България, рискува преследване от комунистическите власти. Той се връща съзнателно, отказва да подкрепи идеята българските католици да се откъснат от Светия престол и с това окончателно скъсва с режима. През 1952 г. е арестуван, минава през показен процес с обвинения в шпионаж и заговор и е разстрелян в София заедно с трима други католически свещеници. Гробът му остава неизвестен и до днес. През 1998 г. папа Йоан Павел II го обявява за блажен мъченик във Ватикана — първата подобна церемония за български католически духовник. През 1994 г. Върховният съд реабилитира посмъртно него и осъдените с него свещеници. Историята му е пример за избор, направен с пълно съзнание за последствията.

Роден за свещеник през 1926 г., Босилков продължава образованието си в Рим, където защитава докторска дисертация за отношенията между Българската църква и Светия престол през XIII век. След завръщането си в България служи в различни енории, включително в Бърдарски геран, а през 1947 г. е назначен за епископ на Никополската епархия — точно преди комунистическата власт да засили натиска си върху католическата общност.

Процесът срещу него през есента на 1952 г. е изцяло инсцениран, а преди него епископът е подложен на побоища. Заедно с него са осъдени и разстреляни свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков — всички обявени за блажени по-късно, при посещение на папата в Пловдив през 2002 г.

Това, което прави тази история значима отвъд религиозния ѝ контекст, е моментът на избора в Рим през 1948 г. Босилков е имал реална възможност да остане, да избегне арест, изтезания и смърт. Фактът, че се връща съзнателно, показва нещо рядко срещано в биографиите на репресираните — не случайна жертва на обстоятелствата, а решение, взето с отворени очи.

Струва си да се запитаме и защо подобни имена остават малко познати у нас десетилетия след реабилитацията им. Може би защото историята на комунистическите репресии срещу малцинствени религиозни общности — каквато е католическата в България — рядко попада в масовото историческо съзнание, съсредоточено предимно върху по-широко познати сюжети. Това не намалява стойността на историята на Босилков, но обяснява защо тя изисква нарочно припомняне, а не просто случайно откриване.