С тържествена церемония отбелязаха 170 години от Фар Шабла
🤖 Обобщено от AI редактор- Фар Шабла е изграден през 1856 година
- Иван Хаджииванов е служил 42 години като фаропазач
- Наньо Нанев е бил фаропазач 33 години
- Грамоти получиха четирима фаропазачи за службата им
В Шабла отбелязаха със тържествена церемония 170 години от изграждането на Фар Шабла – най-старият действащ морски фар на българското Черноморие. На събитието присъстваха представители на държавната и местната власт, морската общност, ветерани и действащи фаропазачи, сред които директорът на териториалното поделение на ДП „Пристанищна инфраструктура“ – Варна Димитър Николов, заместник областният управител Абил Абил и кметът на община Шабла Мариян Жечев. Специално почетено беше и семейството на Иван Хаджииванов, който в продължение на 42 години е бил пазач на фара – най-дълго служилият човек на този пост. Церемонията събра поколения хора, свързани с морето, и напомни защо тази светлина край брега продължава да има значение и днес.
Капитан I ранг Николай Николов, началник на Хидрографска служба на ВМС, разказа историята на фара и подчерта ролята му като ориентир за корабоплаването в Черно море вече 170 години. Сред най-трогателните моменти беше разказът на фаропазача Наньо Нанев, служил 33 години на поста. Най-възрастният действащ фаропазач Димчо Димитров получи икона на Свети Николай Чудотворец, а същият подарък беше връчен и на фаропазача на Фар Калиакра Димитър Димитров. Грамоти за отговорна служба получиха Красимир Панайотов, Галин Гочев, Николай Николов и Евгени Колев.
Историята зад тази церемония е повече за хората, отколкото за камъка и стъклото на самия фар. Онова, което прави събитието смислено, не е кръглата дата сама по себе си, а фактът, че организаторите потърсиха и почетоха конкретни имена – хора, дали по три и четири десетилетия от живота си на една отговорна, но тиха професия, останала встрани от общественото внимание. Това е показателно за по-широк проблем: инфраструктурата, която пази корабоплаването, рядко получава внимание, докато работи. Тя се забелязва едва когато спре или когато се навърши кръгла годишнина.
Може да се спори доколко подобни чествания реално водят до по-добра грижа за наследството на фаровете, или остават еднократен жест. Все пак фактът, че до 170-годишнината има действащи фаропазачи, а не само музейна експозиция, говори за приемственост, която не е гарантирана по подразбиране – тя изисква хора, готови да останат на пост край морето. Именно тази упоритост, а не самата церемония, е истинската новина тук.



