С танци от остров Гуам започва фестивалът „Фолклор без граници" в Добрич
🤖 Обобщено от AI редактор- Фестивал: 22–24 юли в Добрич, 24-то издание
- Чуждестранни състави: Коста Рика, Венецуела, Казахстан, Грузия, Панама, Гуам
- България: ансамбъл „Добротица" от Младежкия център в Добрич
- Организатор: община Добрич и CIOFF България
- Концерти: всеки ден от 19:30 ч. на скейтпарка
От 22 до 24 юли Добрич се превръща в сцена на света благодарение на 24-тото издание на международния фолклорен фестивал „Фолклор без граници". Шест чуждестранни състава — от Коста Рика, Венецуела, Казахстан, Грузия, Панама и остров Гуам — ще танцуват редом с домакините от ансамбъл „Добротица" при Младежкия център в Добрич. Форумът се организира от общината съвместно с Национална секция CIOFF България, асоцииран член на ЮНЕСКО. В откриващата вечер публиката ще види танцова група от остров Гуам с име „Домът на братята и сестрите", както и състав от Коста Рика. Директорът на фестивала Стоян Господинов посочва, че тазгодишната програма е по-разнообразна от всякога, с участници от различни континенти, донесли не само локален фолклор, но и танци от Хавайските острови и Абхазия.
Особено внимание привлича съставът от остров Гуам, който освен местен фолклор, близък до африканските традиции, ще представи и хавайски танци. Ансамбълът от Казахстан пък впечатлява с професионализма на своите музиканти, а грузинската трупа ще покаже танци не само от родния си регион, но и от Абхазия.
Участниците не са подбрани случайно — те преминават през селекция на CIOFF България, като първо гостуват на международния фестивал във Велико Търново, преди да бъдат поканени в Добрич. По думите на Господинов, извън сцената танцьорите разучават заедно български и чуждестранни танци, което създава приятелства между хора от различни държави. Всяка фестивална вечер започва с дефиле преди концерта на сцената на скейтпарка от 19:30 часа.
Това, което прави тази история интересна отвъд самия афиш, е механизмът зад нея — фестивалът не просто кани случайни трупи, а работи през мрежа от международни партньорства, минаваща и през Велико Търново. Това говори за нещо по-трайно от еднократно събитие: изграждане на постоянен канал за културен обмен, в който Добрич е част от по-голяма система, а не изолирана точка на картата.
Същевременно си струва да се зададе въпрос доколко подобни фестивали успяват да надхвърлят ролята на приятна лятна атракция и да оставят реален отпечатък. Идеята репетициите да свеждат танцьори от различни континенти в общи занимания звучи обещаващо като модел за неформална дипломация, но нейният ефект трудно се измерва. Истинската стойност вероятно не е в отделното шоу, а в натрупването — във факта, че всяка година различен състав от Добрич се включва, за да види собствения си фолклор редом с чуждия, вместо само да гледа отстрани.



