Архитектът Христо Пеев: градежът на новия Пловдив и спасяването на стария
🤖 AI подпомага проучването и черновата- Христо Пеев е роден през 1893 г. в Анхиало (днешно Поморие)
- Учи архитектура в Дрезден, дипломира се през 1923 г., работи в Пловдив от 1924 г.
- Книгата му „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“ излиза през 1960 г., четири години след смъртта му (1956 г.)
- Старият град в Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1956 г., а през 1979 г. получава европейски з…
AI-generated illustrationАрх. Христо Пеев е архитектът, чиито подробни заснемания на възрожденски къщи в Пловдив по-късно помагат при възстановяването на сгради в Стария град. Роден през 1893 г. в Анхиало (днешно Поморие), той е проектирал част от модерните сгради около Капана и Цар-Симеоновата градина, но успоредно с това е изследвал и документирал архитектурата от предишните поколения в града.
Пътят му до професията минава през изпитания. Той заминава да учи в Русия, но началото на Първата световна война го прекъсва – след включването на България във войната срещу Русия е изпратен на заточение в Уст-Цилма за около година и половина, а след завръщането си служи в 28-и пехотен Стремски полк и участва в събитията около Добро поле. Едва след войната заминава за Дрезден, където учи архитектура и през 1923 г. получава дипломата си. От 1924 г. започва активната му работа като архитект в Пловдив.
Докато проектира нови сгради с изчистени фасади и модернистичен език, Пеев насочва вниманието си и към възрожденските къщи в града – заснема ги подробно, описва конструкциите и разпределенията им и събира сведения, част от които по-късно се оказват единственият запазен документ за изгубени с времето детайли. Резултатът е трудът „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“ – систематично проучване на устройството, конструкцията и декоративните особености на тези сгради. Пеев умира през 1956 г., а книгата му е публикувана едва четири години по-късно, през 1960 г.
Същата 1956 година Старият град в Пловдив е обявен официално за архитектурно-исторически резерват. През 1956 год. Стария Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, през 1979 получава златен европейски медал за опазване паметниците от миналото, а от 2011г. е и в списъка на археологическите резервати. Днес тази дейност се администрира от Общински институт „Старинен Пловдив“, който стопанисва архив, събиран и от специалисти като Пеев.
След 1944 г. животът му не става по-лесен – в запазени документи той моли новата власт да не му отнема част от дома, защото я ползва като архитектурно бюро, а публикуването на научните му разработки среща трудности. Въпреки това трудът и сградите му остават сред основните източници за архитектурата на Стария Пловдив.
