Ицко Финци показа глинени фигурки на дъщеря си Матилда

Актьорът Ицко Финци сподели в социалните мрежи три малки глинени фигурки, изработени от 9-годишната му дъщеря Матилда, които изобразяват членовете на семейството им. Под снимката той написал кратко и топло описание – "Нашето семейство (глина и мидички)". Случката е поредното доказателство, че момичето расте в силно артистична среда – то е дъщеря на самия Ицко Финци и на режисьора и сценарист Лиза Боева. Матилда вече има зад гърба си три самостоятелни изложби, а освен рисуване, у дома тя обича да твори и с мъниста, пластилин, глина и станиол, като създава човечета, къщички и цели замъци. За разлика от повечето деца на нейната възраст, тя вече показва работите си пред публика, а родителите ѝ грижливо съхраняват всяко нейно произведение.

Само за седмица Матилда подреди две изложби с рисунки – на 1 юни, Деня на детето, с нейни картини бе открита общинската галерия за детско творчество "Артеанци", а три дни по-късно, на 4 юни, тя показа герои по пиеси на Шекспир в Галерия 88 "Камен Попов", успоредно с представянето на книгата на майка ѝ "Проектът "Уилям Шекспир".

По думите на бащата, момичето рисува непрекъснато, често докато слуша приказки, а героите и светове оживяват на листа с бързи линии. Според семейството тя рядко използва цвят, защото бърза да улови историята и емоцията, преди да я изгуби.

Това, което прави случката различна от обичайните разкази за "надарени деца", е фактът, че родителите съзнателно стоят настрана от процеса – по думите на бащата, те не се намесват на никакъв етап, освен ако Матилда сама поиска да сподели нещо. Това е позиция, която си струва да се отбележи, защото в свят, в който детското творчество често се насочва, обучава и показва предварително, тук изглежда, че инициативата идва изцяло отвътре.

Може да се спори доколко изложбите на деветгодишно дете са знак за истински талант или по-скоро за подкрепящата среда, в която расте – а вероятно е и двете. Все пак фактът, че глинените фигурки не са част от организирана изложба, а просто семеен жест, споделен непринудено от бащата, е може би най-искрената част от цялата история – показва как творчеството на едно дете естествено преминава от галерията в дневната, без да губи стойността си.