Ново издание на „Към езерото“ от Капка Касабова е на пазара

Издателство ICU представи ново издание на книгата „Към езерото“ от писателката Капка Касабова – втората част от нейната „Балканска четирилогия“, посветена на Охридското и Преспанското езеро. Изданието, в превод на Невена Дишлиева-Кръстева и самата авторка, е с твърди корици, 504 страници, и вече е достъпно на книжния пазар. Освен основния текст, то включва черно-бели фотографии от личния архив на Касабова и разговор с нея от 2020 г., воден от литературния критик и поет Марин Бодаков. Книгата проследява пътуване около двете езера, свързани с подземни реки, но разделени от държавни граници, като през историите на рибари, монаси, лечители и изгнаници разкрива сложната културна тъкан на Балканите. Тя е продължение на „Граница“ (2017), която донесе на Касабова международно признание, а самата „Към езерото“ печели френската награда Prix du meilleur livre étranger.

Художественото оформление и корицата на новото издание са дело на Таня Минчева от студио Kontur Creative. Книгата съчетава художествен разказ, документалистика, антропология и лично наблюдение – жанрово смесване, което издателството описва като едновременно пътепис, семейна хроника и философско есе за паметта и принадлежността.

Капка Касабова, родена в София през 1973 г., живее извън България от 1992 г. и пише основно на английски след обучението си в Нова Зеландия. От 2005 г. живее в Шотландия, но нейната „Балканска четирилогия“ – включваща и книгите „Еликсир“ и „Анима“ – остава здраво вкоренена в българската и балканската памет.

Това, което прави тази новина по-интересна от обикновено преиздание, е фактът, че книга, писана на английски от автор, живеещ извън страната от три десетилетия, се завръща у дома именно чрез превод – сякаш затваря кръг. Наградите в чужбина (Британската академия, Prix du meilleur livre étranger) показват, че разказите за българските и балканските корени намират международна публика точно когато са разказани отвън, с дистанция.

Може да се спори доколко подобен успех разчита на екзотизиране на Балканите за западния читател, а доколко наистина предлага дълбочина. Личните черно-бели снимки и разговорът с Марин Бодаков в новото издание обаче подсказват друго – опит книгата да се завърне не просто като литературен обект, а като лична и семейна история, разказана на собствения ѝ език пред собствената ѝ публика.