Изложба сравнява кино „Космос“ в Пловдив и Берлин

На 24 юли, от 18:00 часа, в Къща музей „Ненко Балкански“ ще се открие самостоятелната изложба на художничката и изследователка Василена Ганковска, посветена на късномодернистичната социалистическа архитектура. В центъра на проекта стои съпоставката между две кина от края на 60-те години на ХХ век, носещи еднакво име — „Космос“: едното на булевард „Карл Маркс Аллее“ в Източен Берлин, другото в Пловдив. Изборът не е случаен — името им отразява космическата надпревара от епохата на Студената война, а днешната им съдба показва колко различно може да остарее една и съща идея. Берлинското кино вече е адаптирано за комерсиални събития, докато пловдивското предстои да отвори врати като мултифункционален културен център, след граждански дебати и реставрация. Изложбата разглежда сградите не просто като паметници, а като жива визуална система, която продължава да поражда нови значения.

Ганковска, родена през 1978 г. в Троян, живее във Виена от 2001 г., където работи като художник, изследовател и редактор. Тя е завършила изобразителни изкуства и културология във Виенската академия за изобразителни изкуства, както и керамика в Националната художествена академия в София. В творчеството си работи с живопис, рисунка, керамика, текст и инсталация, а изследванията ѝ често се раждат от разходки из града, придружени от кратки текстове — нейните „визуални бележки“.

Проектът е ценен именно защото не спира до носталгията по социалистическата архитектура, а проследва какво се случва със сградата, когато идеологията, за която е построена, изчезне. Кино „Космос“ в Пловдив и неговият берлински тезка носят едно и също име, но поемат по различни пътища — единият приема пазарната логика, другият минава през обществен дебат и реставрация, преди да получи нова обществена функция. Това е точно моментът, който изкуството рядко улавя — паузата между смъртта на старото предназначение и раждането на новото.

Едно от нещата, които си струва да се отбележат, е че произведенията на Ганковска влизат в институционални колекции извън България — от Европейския парламент до Градския музей на Виена. Това показва, че темата за архитектурното наследство от социализма отдавна не е само локален разговор за „какво да правим със старите сгради“, а част от по-широк европейски интерес към общото визуално наследство на Студената война. Изложбата в Борово е повод този разговор да стигне и до по-малка публика, извън обичайните столични галерии.