Левски се преклони пред феновете си заради жеста към Любослав Пенев

Феновете на Левски получиха адмирации от собствения си клуб и от цялата футболна общност в България, след като по време на домакинството на Локомотив София отдадоха почит на треньора на "железничарите" Любослав Пенев. Легендата на ЦСКА се завърна на терена след дълга битка с онкологично заболяване, а срещата на "Герена" беше едва вторият му мач начело на Локомотив след повторното му приемане на предложението да заеме треньорската скамейка. Привържениците на "сините" скандираха името на Пенев и вдигнаха транспарант с текста "Кураж, Любо! Спечели най-важната си битка!". Жестът беше определен от футболната общност като доказателство, че спортът може да обедини хора и клубове дори отвъд най-ожесточеното съперничество. Левски не пропусна да отбележи публично признателността си към собствените си фенове в социалните мрежи.

Важно е да се подчертае контекстът - Пенев е емблематична фигура именно за градския съперник ЦСКА, което прави жеста на левскарите още по-показателен. Той се случи не при обикновена среща, а на мач, в който емоциите обичайно са насочени единствено към резултата на терена.

От Левски публикуваха официално послание, в което описаха действията на своите фенове като "урок по човечност" и им благодариха с думите "поклон до земята". Клубът пожела на Пенев да спечели и окончателно битката си, извън терена.

Това, което прави тази история различна от обичайните трогателни спортни моменти, е фактът, че инициативата дойде отдолу нагоре - не клубът организира жеста, а самите фенове, а Левски единствено го призна публично. Това е показателно за нещо по-широко в българския футбол: съперничеството между Левски и ЦСКА често се представя като най-острата линия на разделение в родния спорт, но именно затова моментите на солидарност между тях имат по-голяма тежест, отколкото биха имали при по-неутрални клубове.

Може да се спори доколко подобни жестове реално променят културата на трибуните трайно, или остават изолиран, макар и красив, епизод. Реалистичната гледна точка е, че един транспарант не отменя десетилетия на вражди, но си струва да се отбележи, защото показва, че способността за съпричастност съществува дори там, където обичайно не ѝ се отдава значение.