Мъглиж отбелязва 10 години „Еднакви в различното“ с национален фестивал

Град Мъглиж ще бъде домакин на десетото юбилейно издание на Националния фестивал на етносите „Еднакви в различното“, който ще се проведе на 25 юли 2026 година от 10:00 часа на площад „Трети март“. Организатор е Народно читалище „Пробуда – 1869“, а форумът се провежда под патронажа на кмета на Община Мъглиж д-р Душо Гавазов. Тазгодишното издание носи надслова „10 години – Пъстри в духа, единни в сърцето“ и събира на едно място представители на различни етнически общности от цялата страна, за да покажат богатството на своите обичаи, изкуство и бит. Освен фолклорната сцена, посетителите ще могат да разгледат изложби на традиционни носии, занаяти и обредни хлябове, а кулинарните щандове ще се състезават за най-атрактивна презентация на ястие или десерт.

Фестивалът отдавна е надрасъл ролята на обикновен местен празник и се е утвърдил като пространство, в което различните общности се срещат не за да се сравняват, а за да се допълват. Основната му цел е да събере на една сцена представители на различни етноси в обща изява, която пази и разпространява пъстротата на техния бит и култура.

Сред акцентите тази година са изложбите „Бабината кухня“, „От сръчните ръце на баба“ и „Бабината ракла“ – всяка от тях представя различен пласт от традицията: кулинарен, занаятчийски и текстилен. Кулинарното състезание, при което най-добрите презентации на погача, ястие или десерт получават грамота и плакет, придава на празника и елемент на живо надпреварване, а не само на изложба.

Онова, което прави тази новина повече от обикновен културен анонс, е самата издръжливост на инициативата – десет години е достатъчно дълъг период, за да се превърне един фестивал от еднократно събитие в traditsия, която хората планират предварително и очакват. В по-малки общини като Мъглиж подобни форуми често се крепят на ентусиазма на шепа хора от читалището, а не на голям бюджет, и точно затова десетилетната им продължителност заслужава внимание – тя е знак, че местната общност е намерила начин да пренася празника отвъд смяната на организатори и обстоятелства.

Може да се спори доколко такива фестивали реално влияят на междуетническите отношения извън рамките на един ден на площада, или служат по-скоро като символичен жест. Все пак, ако разгледаме факта, че канят занаятчии, изпълнители и пазители на кулинарни традиции от цялата страна, а не само от региона, това говори за амбиция фестивалът да остане национален по обхват, не просто локален празник – а това е разлика, която си струва да се отчете.