Малка история за голяма любов
Понякога най-хубавите новини не идват от голям град или световно събитие, а от съвсем обикновен ден, в който двама души просто продължават да избират един друг. Тази седмица научихме за история, започнала по най-нетипичния начин — той трябвало да я обучава преди да напусне, а тя станала причината да остане на работа.
Седем години по-късно тези двама души все още делят дома си, заедно с три страхотни котки — Нури, Хана и Кая, които им позволяват от време на време да живеят с тях. Обичат да бягат от градската суматоха до някоя съседна държава, или до Катарино, където намират спокойствие сред природата.
Тази година, на 13 юли, историята им отбелязва поредната си година — този път без Катарино, без чужбина, без гръмки пътувания, но с цялата обич непроменена. И ако се чудиш защо тази новина ти звучи толкова познато, Хриси… честита годишнина. Обичам те — Митко.
Четири малки, пухкави сърца,
с четири различни, мили лица.
Всяко от тях носи веселба,
всяко прави по-добър света.
Нури обича да се гушка със нас,
готова да остане дори и цял час.
Нахална е много, но и толкова мила,
огромна обич във всеки поглед е скрила.
Хана е тиха и боязлива,
а нощем става гальовна и игрива,
цял ден бяга, пази се и се крие,
но щом си легнем от любов ще ни пребие,
Кая обича да лови и да играе,
но когато ни хапе, най-се старае!
Хем е сладка и много мила,
хем притежава невиждана сила.
И още някой бди и над трите,
особено когато прекаляват с игрите.
Три опашки тичат весели в дома,
а четвърта сянка ги пази с обич сама.
Котки и хора - фамилия щастлива,
любовта ни завинаги ще бъде жива.



