Молебенът на Женда събра корените в едно

В чернооченското село Женда се проведе годишна земляческа среща, в чийто център беше молебен за берекет и здраве, последван от курбан. На нея се събраха хора, родени в селото, техните потомци, жители на съседни села, българи от различни краища на страната, а също и сънародници от Република Турция. Срещата беше подготвена от кмета Рахим Идриз и местните организатори. Тя се проведе на височина, откъдето погледът се разкрива към поддържания резерват „Къзълчърпъ“ с вековни черни борове и дъбове. Макар днес в Женда да живеят едва десетина семейства, събитието показа, че връзката с корените остава жива чрез общата памет, ритуалите и завръщането на хората, които носят селото в себе си, дори когато не живеят там постоянно.

Молебенът се превърна в най-силния момент от деня – хората изговаряха паметта на предците си и благодаряха за наследената сила, преди да я предадат нататък. След него дойде ред на курбана, описан като ритуал на споделяне, който събира хората така, както молитвата събира душите.

От върха край резервата „Къзълчърпъ“ вековните борове и дъбове пазят истории, известни само на местните – жива памет, в която най-старите дървета са пазители на селото.

Истинската история тук не е самото събитие, а фактът, че то изобщо се случва въпреки демографията. Село с десетина семейства не би трябвало по логика да поддържа традиция, която събира хора от чужбина, но точно това се случва всяка година. Това говори за нещо по-широко от носталгия – за начин, по който малките общности компенсират намаляващия си брой чрез засилване на символичните връзки, вместо да ги оставят да избледнеят.

Може да се спори доколко подобни срещи реално забавят обезлюдяването, или само правят изчезването по-достойно и по-осмислено. Склонен съм да мисля второто – Женда едва ли ще спре да губи жители заради един молебен годишно. Но точно затова събитието заслужава внимание: то не спасява селото в демографски смисъл, а спасява нещо друго – усещането, че мястото все още принадлежи на някого, дори когато почти никой вече не живее в него.