Отвлечената от пастрока си Наталия се прибра у дома

Единайсетгодишната Наталия отново е у дома си, след като близо месец беше издирвана от полицията и семейството си. Момичето беше открито на 22 юни пред хранителен магазин в шуменското село Овчарово заедно с пастрока си Асен Симеонов, който я е отвлякъл и е бил задържан веднага след откриването. Майка ѝ Тодорка Петрова, която пастрокът е пребил при отвличането, разказа пред NOVA, че никога не е губила надежда и е чакала дъщеря си да се върне у дома всеки ден. Семейството организира специално посрещане за момичето – приятели на Наталия украсили стаята ѝ с балони. Прокуратурата във Варна ще поиска утре постоянна мярка „задържане под стража“ за Симеонов, тъй като събраните данни сочат, че случаят е отвличане, а не доброволно напускане на дома.

Развръзката дойде внезапно – само минути след ареста на Асен, момичето успяло да се обади на майка си през нощта с думите „Мамо, събирайте парички и елате да ме приберете“, преди връзката да прекъсне. Малко по-късно от МВР са се свързали с Тодорка, за да я успокоят, че дъщеря ѝ е в безопасност и че задържаният няма да представлява повече опасност.

Говорителят на Окръжна прокуратура – Варна, Радослав Лазаров, посочи, че трудно може да се приеме, че единайсетгодишно дете би тръгнало доброволно и самостоятелно след пастрока си към необичайни за неговата възраст места. Тодорка от своя страна изрази увереност, че физически детето ѝ вероятно е добре, но не е сигурна какви са психическите последици от преживяното.

Това, което тази история разкрива отвъд щастливия край, е колко крехка остава границата между семейна драма и престъпление, докато institутите не се задействат категорично. Показателно е, че едва след намесата на полицията от два града – Шумен и Варна – случаят получи развръзка, а не в резултат на бързо разпознаване на опасността в самото начало. Това повдига въпрос доколко системите за сигнализиране при изчезнало дете реагират достатъчно бързо, когато извършителят е близък човек, а не непознат.

От друга страна, реакцията на общността – приятелите, украсили стаята с балони, съседите, включили се в очакването – показва нещо важно за начина, по който малките населени места се справят с травма: чрез колективна грижа, а не само чрез институционален отговор. Може да се спори доколко подобна топла посрещаща среда е достатъчна, за да компенсира психологическата тежест на преживяното, но тя определено е необходимото първо стъпало към възстановяването.