Натура 2000 в България: как работи мрежата, която пази една трета от страната

Малцина знаят, че близо една трета от територията на България е част от най-голямата мрежа от защитени природни зони в света — Натура 2000. За разлика от националните паркове и резерватите, тук земята остава частна и стопанската дейност не спира, което поражда много объркване сред собственици, фермери и инвеститори. Настоящият наръчник обяснява какво всъщност представлява мрежата, как е изградена в България и какви са реалните ѝ правни последици.

Какво е Натура 2000 и защо е различна от резерватите

Натура 2000 е общоевропейска екологична мрежа, създадена на базата на две директиви на ЕС — за птиците (1979 г.) и за местообитанията (1992 г.). За разлика от класическите защитени територии, Натура 2000 не е система само от резервати, в които е изключена всякаква човешка дейност — по-голямата част от земите в зоните остават частна собственост, а целта е устойчиво, а не забранено, стопанисване. Официалните органи потвърждават, че обявяването на защитените зони не променя собствеността върху земите, горите и водните площи, попадащи в тях, а собствениците могат свободно да продават имотите си и да извършват дейности на тях.

Обхватът на мрежата в България в цифри

Процесът по изграждане на българската част от Натура 2000 започва през 2002 г. с приемането на Закона за биологичното разнообразие, който въвежда нормите на двете европейски директиви. Днес мрежата у нас включва 233 защитени зони по Директивата за местообитанията с обща площ 3 615 603 ха, представляващи 30,3% от територията на страната, и 120 зони по Директивата за птиците. Като цяло мрежата обхваща общо 340 защитени зони с обща площ 4 155 839 ха, покриващи около 34,9% от територията на България, включително и морска акватория. По този показател България заема трето място сред страните членки на ЕС — след Словения и Хърватска. За сравнение, класическите защитени територии (национални и природни паркове, резервати) заемат едва около 5% от страната.

Защитени зони срещу защитени територии — къде е границата

Много собственици и общини се питат защо имотът им попада едновременно в две различни категории закрила. Отговорът е прост: „защитена зона“ е термин, въведен със Закона за биологичното разнообразие, докато „защитена територия“ (национален парк, резерват, поддържан резерват, природна забележителност) се урежда от отделен Закон за защитените територии. Когато дадено място е едновременно защитена територия и част от Натура 2000, то продължава да съществува със статута и режима си по Закона за защитените територии, независимо от допълнителното си вписване в европейската мрежа. Директивите на ЕС не налагат конкретни забрани за дейности в зоните — те изискват само постигане на резултат: опазване на видовете и местообитанията, като всяка страна сама избира начина.

Управление, забавяния и натиск от Европейската комисия

Изграждането на мрежата у нас върви бавно и трудно. България многократно е предупреждавана и е била обект на наказателни процедури заради забавено обявяване на индивидуални заповеди за зоните и липса на конкретни консервационни цели. Одит на Сметната палата установи, че към 31 юли 2019 г. не са издадени заповеди за обявяване на 211 от общо 341 одобрени зони в България, въпреки шестгодишния законов срок. През 2021 г. Европейската комисия заведе дело пред Съда на ЕС, посочвайки, че държавата системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване. Оттогава Министерството на околната среда и водите издава поетапно заповеди със специфични природозащитни цели за отделните зони.

Регламентът за възстановяване на природата — новото предизвикателство

От 18 август 2024 г. в сила влезе нов, много по-амбициозен инструмент на ЕС — Регламентът за възстановяването на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991). Той изисква всяка държава членка да поеме ангажимент за подобрение и възстановяване на засегнати екосистеми в рамките на своята територия до добро екологично състояние, а не само да ги опазва в статукво. За тази цел България, както всички държави от ЕС, трябва да изготви Национален план за възстановяване на природата — държавите членки трябва да представят своите проекти на планове до 1 септември 2026 г. с конкретни цели за 2030, 2040 и 2050 г. Планът пряко засяга голяма част от зоните по Натура 2000 и предстои да предефинира как ще изглежда опазването на българската природа през следващите десетилетия.

Този наръчник е съставен от редакцията на „Добро Дело“ с помощта на изкуствен интелект въз основа на публично достъпна информация от официални институции и природозащитни организации, а не преразказ на един-единствен източник. Ако забележите неточност или остаряла информация, пишете ни на посочения имейл за контакт на сайта — ще я коригираме.