Пловдив ще нарече площад на честта на фамилия Паси
🤖 Обобщено от AI редактор- Площад между "Стръмна" и "Цанко Лавренов", до Хисар капия
- Адвокат Соломон Паси защитава митрополит Кирил след 1944 г.
- Исак Нисим Паси убит в "Собибор" през 1943 г. на 33 години
- Проф. Исак Паси започва кариерата си във ВМИ - Пловдив
- Проф. Исак Паси умира на 13 август 2010 г.
В Стария Пловдив може скоро да се появи място с рядко срещана символика - площад, кръстен не на един, а на трима представители на едно и също семейство. Инициативен комитет предлага пространството между улиците "Стръмна" и "Цанко Лавренов", близо до Хисар капия, да носи името на фамилия Паси - адвокатът Соломон Паси, който в годините след 1944 г. защитава преследвани хора, включително митрополит Кирил; неговият братовчед Исак Нисим Паси, загинал на 33 години в концлагера "Собибор" през 1943 г.; и известният учен проф. Исак Паси, чиято академична кариера започва във ВМИ - Пловдив. Проучване на "24 часа" показва, че общинските съветници, които трябва да гласуват предложението, са настроени положително. Инициаторите настояват решението да бъде прието с уважение към приноса на тримата за града и страната.
Сред вносителите на предложението са доц. Нарцис Калева-Ходжева, д-р Гюрай Ходжев, актьорът Ицхак Финци, бившите депутати Нина Радева и Владимир Дончев, режисьорът Илиян Джевелеков и други. В мотивите си те описват тримата Паси с думите енциклопедист, будител, хуманист, просветител, защитник на невинни българи от Народния съд. Проф. Исак Паси, който напусна този свят на 13 август 2010 г., посвети на родния си град есето "Пловдив като духовна форма на живот", в което пише за интернационалния характер и религиозната търпимост на стария град.
Историята показва нещо повече от обикновено именуване на площад - тя е опит цял град да признае публично приноса на едно семейство с еврейски произход, чиито съдби минават през различни, понякога трагични страници от българската история. Това, че инициативата идва не от институция, а от граждански комитет с лекари, актьор и бивши депутати, говори за жив обществен интерес към паметта, който не чака да бъде възложен отгоре.
Струва си обаче да се зададе и по-трудният въпрос: доколко подобни жестове наистина променят начина, по който градовете разказват собствената си многообразна история, и доколко остават само табела на улица. Пловдив има основание да се гордее с интернационалния си състав, за който самият проф. Паси пише с топлота, но истинската проверка идва след гласуването - дали името на площада ще се превърне в повод за разказ пред минаващите туристи, или ще остане само формален жест без съдържание зад него.



