Южна Америка и Централна Азия танцуват на една сцена в Русе

В Русе започна двудневен международен фолклорен празник „Ритми без граници", на който танцьори, музиканти и певци от Южна Америка и Централна Азия споделят една сцена с местната публика. Гостуват танцовата компания „ETNIA" от колумбийския град Согамосо, ансамбълът за народни инструменти „SHABYT" от Астана и танцовият ансамбъл „GAMI" от Алмати, Казахстан. Събитието започна с шествие от Дома на културата по улица „Александровска", с кратки анимации пред Халите и Часовника, а после и с официален концерт пред сградата на Общината. Организатори са Община Русе и ЦИОФФ България, а артистичен директор е Богдан Донев. Празникът показва как един среден по големина български град може за няколко дни да се превърне в кръстопът на три различни континента – без това да е част от голям столичен фестивал, а обикновена местна инициатива с международен обхват.

Заместник-кметът Златомира Стефанова определи Русе като „европейската врата на България" и град с отворено сърце за културата. Според нея музиката и танцът напомнят, че въпреки различния произход хората споделят едни и същи емоции и стремеж към красота.

Всеки от съставите донесе различен елемент – „GAMI" представи хореографии, вдъхновени от казахския фолклор, „SHABYT" изнесе концерт на живо с автентични централноазиатски инструменти, а „ETNIA" съчета традиционни южноамерикански ритми със съвременна хореография. Утре шествието ще потегли от площад „Княз Александър Батенберг", с спирка при паметника на Цигуларчето на площад „Хан Кубрат", преди втория голям концерт пред Общината.

Онова, което прави тази история интересна отвъд самия концерт, е изборът на партньори – не съседни балкански или европейски страни, а именно Колумбия и Казахстан, две държави, с които България рядко има пряк културен контакт. Това е знак, че фолклорните обмени вече не следват само традиционните географски или политически близости, а се движат по мрежи от лични контакти между фестивални организации по света.

Може да се спори доколко подобни еднократни гостувания оставят траен отпечатък отвъд самото събитие, или остават по-скоро приятно, но изолирано преживяване за публиката. Все пак фактът, че малък по мащаб градски празник успява да събере състави от три различни континента, говори за нещо по-широко – че културният обмен в България все по-често се случва не чрез големи държавни програми, а чрез мрежата от местни фестивални асоциации и лични контакти между организатори, което го прави едновременно по-жив, но и по-зависим от ентусиазма на отделни хора.