Двама мъже по италиански: голи, влюбени и забавни в Театър 199

Театър 199 "Валентин Стойчев" в София изнесе премиера насред лятото и световното първенство по футбол, а резултатът изненада всички - три поредни представления с пълен салон и опашки от млади зрители, молещи се за правостоящи места. Пиесата "Както в най-добрите дни" на 28-годишния италиански драматург Диего Плеутери разказва историята на двама мъже, преминаващи през всички етапи на любовта - запознанство, близост, разногласия, изневери и раздяла. Режисьор е Марий Росен, а ролите изпълняват Севар Иванов и Теодор Кисьов, избрани след кастинг с над сто кандидати. Темата за мъжката любов рядко се появява на българска сцена, но тук е поднесена без сензация или пошлост - с чувство за хумор, което кара публиката да се смее до сълзи, дори в сцена с над 15 минути гола актьорска игра.

Малкото подземно арт пространство остава единственото работещо лятно място за театър в София, докато повечето сцени са затворили врати заради турнета, фестивали и почивки. Именно тук екипът решава да заложи на смел избор - и печели. Сценографията е сведена до бели овални стени без мебели, а костюмите - разменяни ризи и вратовръзки - разказват историята вместо декори.

Севар Иванов, ученик на Стефан Данаилов, вече има зад гърба си роли като Дориан Грей и Пинокио, а Теодор Кисьов, възпитаник на Ивайло Христов, наскоро спечели награда "Аскеер" за изгряваща звезда. Тандемът им се очертава като сериозен претендент за колективно отличие през новия сезон.

Истинската новина тук не е самата пиеса, а фактът, че такъв текст изобщо намери сцена, режисьор и публика в България точно сега. Дълго време темата за мъжката любов беше третирана у нас с половин уста - или отсъстваше напълно, или се появяваше като повод за шок. Опашката от млади зрители пред "малкото подземно пространство" подсказва нещо по-широко: публика, която търси именно тази искреност, вече съществува и е готова да плаща билет за нея, стига театрите да й я предложат.

Може да се спори доколко случката е изолиран успех на едно заглавие и доколко е знак за трайна промяна в българския репертоар. Склонен съм да мисля второто с известна предпазливост - едно пълно лятно салонче не прави сезон, но показва, че рискът си заслужава, особено когато е направен с толкова вкус и професионализъм, колкото описва тази постановка.