Веселин Маринов пя над час и половина на плажа в Албена

Веселин Маринов изнесе концерт с продължителност над час и половина на плажна сцена "Ганвие" в Албена, като публиката, събрана направо на пясъка, пя заедно с него през цялата вечер. Изявата, започнала в 21:00 часа, е част от юбилейното лятно турне на изпълнителя "Ти си любовта", което вече е минало през градове като Плевен, Пловдив и Стара Загора. На сцената прозвучаха хитове като „Ах, твоите сини очи“, „Жена на балкона“ и „Лятна жълта рокля“, а публиката поиска и три биса. Концертът показва защо десетилетия по-късно Маринов продължава да пълни както зали, така и открити пространства край морето, а турнето му продължава към нови градове, преди да завърши с поредица концерти в София през ноември.

По време на изпълнението на „Лятна жълта рокля“ на сцената се качиха и жени, облечени в характерния тоалет от текста на песента — жест, който превърна изпълнението в своеобразен спектакъл, а не просто концертен номер. В края певецът представи и групата музиканти, които го съпровождат през цялото турне — китарист, басист, барабанист и пианист, подчертавайки, че успехът на шоуто е колективен.

Турнето на Веселин Маринов минава през градове от цялата страна — от Габрово и Русе до Шумен и Каварна, преди да продължи към Созопол и Бургас. Това показва модел, който рядко се обсъжда достатъчно у нас — че живата музика все още може да обединява публика от различни поколения по крайбрежието, извън традиционните концертни зали.

Има нещо показателно в избора да се пее на плажа, а не само в зала. Това предполага съзнателен опит да се достигне до по-широка и по-непретенциозна публика — туристи, семейства на почивка, хора, които едва ли биха купили билет за зала, но с удоволствие ще спрат на разходка покрай морето. Именно тази достъпност, а не само носталгията по старите хитове, може да обяснява дълголетието на подобни турнета.

Едно основателно питане обаче е доколко подобни концерти зависят от познатия репертоар и доколко реално представят нещо ново. Юбилейно турне, изградено предимно около песни от миналото, е разбираем избор търговски, но си струва да се пита дали българската естрадна сцена не разчита прекалено много на носталгията, вместо да инвестира в развитието на нови имена и звучения успоредно с утвърдените изпълнители.