Българското хоро е записано за първи път в 3D формат

Екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН за първи път записа традиционно българско хоро не на филм, а в детайлна 3D визуализация. С помощта на инерциални сензори учените дигитализираха движенията на танцьорите и създадоха до седем танцови аватара, а отделно бе използвана и сензорна ръкавица за запис на движенията на музикант, съпровождащ хорото. Проектът, спечелен от институтa, е първи по рода си в световен мащаб и цели да съхрани народната хореография в момент, когато обезлюдяването на малките селища прекъсва естественото предаване на тези движения между поколенията. Резултатите бяха показани при първата публична демонстрация на системата за запис на данни.

Българското хоро традиционно се играе в затворен кръг или полукръг – символ на слънцето, вечността и защитата на общността от зли сили. Танцьорите се хващат за ръце или пояси, а всеки фолклорен район в страната пази собствени стъпки и хора за различни празници и обичаи, които етнографите изучават от десетилетия.

Технологията, основана на принципа на IoT ("Интернет на нещата"), не се ограничава само до танца – според учените същата методология може да послужи за документиране на движенията на занаятчии, на земеделски практики или на пръстите на музиканти при свирене на инструмент. Старши асистент Ивайло Първанов, доктор по етнохореология в института, обяснява, че пилотният етап е разработил прототип на цялостна информационна система за 3D дигитализация на двигателни културни практики, като се надява резултатите да намерят приложение и в роботиката, биомеханиката, спортната наука, образованието и общественото здраве.

Това, което прави тази история значима, е не толкова самата технология, колкото признанието, залегнало в думите на изследователя – че "цивилизацията убива културата". Тук се крие истинско напрежение: дигитализацията едновременно съхранява и в някакъв смисъл бетонира нещо живо, превръщайки движение, което по природа се предава от тяло на тяло, в архивен файл. Може да се спори доколко аватар в 3D формат наистина носи "сакралната символика", за която се говори в материала, или само нейната геометрия.

Все пак си струва да се признае и обратната гледна точка – когато естественото предаване на знание вече не се случва в селото, документирането е единствената реалистична алтернатива на пълната загуба. Затова проектът не бива да се мери с идеала за жива традиция, а с реалната алтернатива – нищо. В този смисъл научният архив не е заместител на общността, а неин закъснял, но необходим спасителен пояс.