Как провал в барокамерата отвори пътя на българин към Космоса

През 1977 г. младите летци Александър Александров и Иван Наков са толкова сигурни, че нямат шанс да станат космонавти, че прекарват дните си в Звездното градче край Москва, обикаляйки магазини за резервни части за жълтите си лади вместо да мислят за тестове. Смятали, че фаворит е колегата им Георги Йовчев — по-възрастен, кандидат на науките, владеещ английски и руски. Но на изпитание в барокамера, симулираща височина от 5000 метра, Йовчев губи съзнание за около 40 минути. Макар седмица по-късно да преминава успешно повторния тест, руснаците не рискуват и го отстраняват. Именно този неочакван обрат разбърква картите и десетилетие по-късно отваря пътя на Александров към орбитата — той става вторият български космонавт, а историята му остава пример за това как случайността понякога решава повече от подготовката.

Пътят дотам минава през жестоко сито: от над шестстотин кандидати за съветската програма "Интеркосмос" остават едва десет, след като ги въртят на стол, за да проверят вестибуларния им апарат. Александров и Наков се сприятеляват в Доброславци, живеят заедно, карат еднакви нови лади и до последно не вярват, че имат сериозни шансове — затова се държат като "екскурзианти" сред сериозните претенденти.

Именно тази увереност, че са аутсайдери, прави обрата толкова показателен — двамата отиват в Москва без напрежение, докато най-очакваният фаворит не издържа на изпитанието, което никой не е предвиждал като пречка за него.

Това, което тази история разкрива отвъд заглавието, е колко крехка е границата между "сигурен избор" и случаен повод. Йовчев е бил обявен неофициално за фаворит от цялата авиационна общност — с академична титла, езици и репутация на ерудит. Именно тази репутация обаче не е защитила тялото му от физиологична реакция, която никой тест предварително не е могъл да предскаже с точност. Струва си да се запитаме доколко подобни институционални сита наистина измерват това, което твърдят, че измерват, и доколко просто редят хората по признаци, удобни за администриране — образование, ранг, впечатление — докато решаващият фактор остава биологична лотария.

Другото, което си заслужава да се отбележи, е контрастът между официалната драматургия на "избрания герой" и реалната случайност зад нея. Александров не тръгва към Космоса, воден от амбиция или дългогодишна подготовка за точно тази цел — той е там, докато търси авточасти. Това не омаловажава постижението му, но подсказва, че разказите за "предопределени" герои често са реконструирани впоследствие, за да изглеждат по-логични, отколкото са били в действителност.