Синя планета като Земята: тайната зад цвета е стъклен дъжд

Астрономи установили, че екзопланетата HD 189733b, отдалечена на около 63 светлинни години от Земята, изглежда наситено синя - точно като нашата планета, наблюдавана от космоса. Но приликата спира дотук: докато синевата на Земята се дължи на океаните, тук причината е съвсем друга - силикатни частици, разсейващи светлината в горещата горна атмосфера на планетата. HD 189733b е "горещ Юпитер" - газов гигант, обикалящ изключително близо до своята звезда, с дневни температури над 1000 градуса по Целзий. При тях силикатите се разтопяват в стъкловидни капчици, а мощни ветрове ги тласкат почти хоризонтално - феномен, който учените наричат "стъклен дъжд". Открита през 2005 година, планетата е сред най-изследваните екзопланети именно защото редовно преминава пред звездата си и се скрива зад нея, което позволява точни измервания на светлината и цвета ѝ.

Именно по време на такова затъмнение телескопът Hubble помогнал на астрономите да определят цвета на HD 189733b - системата губела повече синя светлина от зелена или червена веднъж щом планетата се скриела. Планетата е леко по-голяма от Юпитер, обикаля на около 4,7 милиона километра от звездата си и прави пълна обиколка само за 2,2 земни дни. Приливното заключване означава, че една нейна страна е вечно осветена, а другата - в постоянна тъмнина, а разликата в температурите ражда ветрове, достигащи според по-нови изчисления над 8600 километра в час.

Важно е да се каже, че хипотезата за стъклените валежи не идва от директно посещение на космически апарат в атмосферата на планетата, а от комбинация на данни за температура, състав и физика на облаците - модел, изграден внимателно, но все пак модел.

Историята на HD 189733b е добра илюстрация на едно по-широко явление в астрономията - колкото по-далечен и екзотичен е обектът, толкова по-лесно повърхностното сходство (тук - синия цвят) може да заблуди неспециалиста, докато механизмът отдолу е коренно различен и на практика враждебен на живота. Смятам, че точно тази разлика между "изглежда като Земята" и "е като Земята" е най-важният урок от новината, а не самият стъклен дъжд.

Другото, което си струва да се отбележи, е колко устойчив интерес поражда една планета, откакто наблюдаваме затъмненията ѝ повече от петнайсет години - това показва, че напредъкът в екзопланетологията идва не само от нови открития, а и от все по-фини повторни измервания на вече познати обекти. Ако това важи и за други "стари познайници" в каталозите, може да очакваме още изненади от планети, които вече смятахме за напълно разбрани.