Откриха рядък християнски амулет и 3500-годишен печат в Турция

Археолози откриха рядък ранохристиянски амулет и каменен печат на около 3500 години с йероглифен лувийски надпис по време на разкопки в древното селище Туркмен Карахююк, окръг Чумра, провинция Коня, в Турция. Амулетът, датиран към IV-V век сл. Хр., е бил поставен в малък меден контейнер, съдържащ изключително тънък златен лист с дебелина едва 0,1 милиметра, на който вероятно има библейски текст – предполага се, че е принадлежал на дете и е служел като защита. Печатът пък носи името „Курунти-зити“, свързано с хетското божество Курунта, и показва съществуването на организирана администрация в района преди около 3500 години. Находките хвърлят светлина едновременно върху ранната християнска духовност и върху бронзовата епоха на Анадола – два напълно различни исторически пласта, открити на едно и също място.

Освен основния печат, екипът е открил още два медни печата и глинен отпечатък, което подсказва, че различни служители в древността са използвали собствени лични печати за административни документи. Това говори за сравнително развита бюрократична система в региона около 1500-1400 г. пр. Хр., когато Туркмен Карахююк е бил важен административен център.

В разкопките участват около 150 души, сред които близо 60 изследователи от 13 държави, а проектът се провежда с разрешение на турското Министерство на културата и туризма. Самото селище пази пластове от различни епохи – от елинистическата, през бронзовата, до желязната.

Онова, което прави тази находка особено интересна, е именно съседството на два толкова различни свята в един и същ пласт земя – крехката детска вяра, побрана в лист злато с дебелина на косъм, и сухата бюрокрация на една хетска държава, документирана чрез печати. Рядко археологията предлага толкова директен контраст между личното и институционалното в рамките на едно и също разкопаване.

Може да се твърди, че истинската стойност на подобни открития не е само в предметите сами по себе си, а в мащаба на международното сътрудничество зад тях – екип от близо 60 изследователи от 13 държави подсказва, че опазването на подобно наследство вече рядко е дело на отделна нация, а по-скоро на споделена научна инфраструктура. Това повдига и въпрос, който си струва да се обсъжда: доколко местните общности около такива обекти получават реален достъп до знанието, което се произвежда там, или откритията остават предимно академичен разговор между чуждестранни институции.