Археолози откриха 5000-годишно светилище в Източна Турция

Археолози разкриха древно светилище, за което се смята, че е на над 5000 години, при крепостта и могилата Тадъм близо до източния турски град Елязъг. Комплексът, намиращ се в регион до горното течение на река Ефрат, включва храмова част, два олтара и три огнища, за които се предполага, че са били използвани при религиозни ритуали. Специалистите смятат, че мястото е построено и използвано за пръв път около 3000 г. пр.н.е., по време на Бронзовата епоха. Откритието хвърля светлина върху духовния живот на общности, живели хилядолетия преди днешните жители на региона, и допълва картината за древните цивилизации покрай Ефрат. Находката е значима не само заради възрастта си, а и защото показва как малка по мащаб религиозна практика е оставила осезаеми следи, устояли на времето.

Разкопките са част от проект „Наследство за бъдещето“, координиран от Дирекцията по музеите на Елязъг, турското министерство на културата и туризма и валийството на окръга. Дейностите в Тадъм продължават от 2025 година насам. В горните пластове на могилата екипите вече са открили следи от времето на Османската империя, а сега работят по по-дълбоки и значително по-стари слоеве, където се крие светилището.

Постепенното разкриване на пластовете – от Османската епоха до Бронзовата – е показателно за самия начин, по който работи археологията: всеки слой земя е отделна страница от историята, а изследователите буквално се придвижват назад във времето с всеки следващ метър надолу.

Онова, което прави тази новина по-интересна от заглавието, е самата логика на находката – става дума не просто за отделен артефакт, а за цялостен ритуален комплекс с олтари и огнища, което подсказва организирана религиозна практика, а не случайни следи от бит. Това е разлика, която си заслужава да се подчертае, защото показва планиране и повторяемост на обредите, а не изолирани случки.

Мнението ми е, че подобни открития заслужават повече внимание от медиите извън тесните научни среди, защото те показват колко близо до повърхността все още се крие непозната история дори в добре проучени региони. Реалната стойност на находката вероятно не е само в датата ѝ, а в това, че напомня колко фрагментарно е нашето знание за ранните земеделски общества по поречието на Ефрат – всеки нов пласт може да преобърне представите ни за произхода на организираната религия в региона.