Планета без изгрев и залез може да пази топлина за живот

На пръв поглед екзопланетата LHS 3844b изглежда като най-негостоприемното място във вселената – едната ѝ половина гори под постоянна дневна светлина, а другата тъне в мрак, близък до абсолютната нула. Планетата, малко по-голяма от Земята, обикаля около червеното джудже LHS 3844 на 48,5 светлинни години от нас, вечно обърната с едно и също лице към звездата си – явление, познато като приливно заключване.

Именно тази на пръв поглед сурова асиметрия се оказва ключът към възможен живот, установяват изследователи от Университета в Пенсилвания. Вместо да гледат само повърхността, екипът, воден от докторанта Дайсуке Ното, е пресъздал вътрешността на такава планета в лабораторен съд с вискозен глицерол и термочувствителни течни кристали, нагрявани и охлаждани от четири термостата.

Резултатът е изненадващо стабилен цикъл – горещ материал се издига под осветената страна, охлажда се на тъмната и потъва обратно, създавайки постоянен „планетарен пулс“, който Ното описва като бавен, предвидим и „донякъде скучен, но в добрия смисъл“. Учените наблюдават и неподвижни горещи струи, различни от вулканичните точки на Земята, но със сравним пренос на топлина.

Изводът, публикуван в Nature Communications, е обнадеждаващ – именно умерените средни ширини на подобни светове може да крият локални условия, годни за живот, макар планетите да изглеждат крайно негостоприемни на пръв поглед.