Откритие в Китай пренаписва историята на човешката еволюция

Ново проучване, публикувано в списание Nature, показва, че различните древни човешки видове не просто са съществували едновременно, а активно са се кръстосвали помежду си — и следи от това наследство се откриват и днес в ДНК-то на живи хора. Учени са анализирали древни протеини от емайла на шест зъба на Homo erectus, намерени на три обекта в Китай, сред които Чоукоудиен — мястото, известно с находките на „Пекинския човек“. Пробите са на около 400 000 години. Открит е протеинов маркер, споделян между Homo erectus и Денисовия човек, който днес се среща при до 21% от хората във Филипините и около 1% от хората в Индия. Това означава, че генетичен материал от Homo erectus е преминал през Денисовия човек и е достигнал до предците на съвременните жители на Югоизточна Азия и Океания — доказателство, че този вид не е бил еволюционна задънена улица.

Тъй като ДНК във фосили, по-стари от около 100 000 години, обикновено е прекалено разградена за анализ, изследователите са прибегнали до палеопротеомика — метод, изучаващ протеини, запазени в зъбен емайл, кости и черепни фрагменти. Емайлът е най-твърдата тъкан в човешкото тяло, което позволява на протеините да преживеят стотици хиляди години там, където генетичният материал отдавна е изчезнал.

Учените описват вероятен сценарий на интрогресия — постепенен трансфер на генетичен материал чрез многократни кръстосвания между източноазиатски популации на Homo erectus и Денисови хора, а по-късно между Денисовите хора и предците на днешните популации.

От редакционна гледна точка, най-интересното тук не е самият факт на кръстосването, а колко трайно и разпръснато се оказва то. Идеята, че човечеството произхожда от едно ясно, разклонено „родословно дърво“, вече изглежда прекалено опростена — образът на река с много ръкави, които се разделят и отново се сливат, е много по-точен и, честно казано, по-човешки: не сме резултат от чиста линия, а от многобройни срещи.

Това откритие би трябвало да ни направи по-предпазливи към категоричните твърдения за „чисти“ произходи или строги граници между видовете хора. Ако факт като този — открит благодарение на упорит анализ на зъбен емайл, а не на цели геноми — може да промени цялата картина, вероятно предстоят още изненади. Склонни сме да мислим за еволюцията като за завършена история, но тя очевидно продължава да се пренаписва, зъб по зъб.