Учените откриха къде се крие липсващата материя във Вселената

Астрономи откриха къде се крие огромна част от обикновената материя във Вселената — загадка, която десетилетия наред объркваше учените. Изследването, публикувано в списание Physical Review Letters, показва, че липсващите 90% от така наречената барионна материя (частиците, изграждащи звезди, планети и хора) не са изчезнали, а се намират под формата на студени дифузни газови облаци, разположени между галактиките и галактическите купове. За да стигнат до това откритие, учените са използвали „бързи радиовзривове“ — кратки, но изключително мощни изблици на радиация с все още неизяснен произход. Като измерили как сигналите на тези взривове се изкривяват по пътя си към Земята, изследователите успели да засекат през какви газови маси е преминала радиацията. Откритието е важно, защото затваря дългогодишна празнина между теоретичните модели на Вселената и това, което реално се наблюдава в космоса.

Учудващото е, че газовите облаци се намират на милиони светлинни години от галактиките — много по-далеч, отколкото се е предполагало. Учените смятат, че тази материя е била изтласкана навън от мощните струи енергия, излъчвани от свръхмасивни черни дупки, разположени в центровете на галактиките.

Успоредно с това астрономи, работещи с телескопа James Webb, наскоро съставиха подробна карта на така наречената „космическа мрежа“ — невидимите нишки от тъмна материя и газ, свързващи галактиките от времето, когато Вселената е била едва на около милиард години. Проектът, известен като COSMOS-Web, е ръководен от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и обхваща участък от небето с размерите на три пълни луни.

Това, което прави тази история значима, е не просто затварянето на едно старо теоретично несъответствие, а начинът, по който то се случва — чрез явление (бързите радиовзривове), чийто собствен произход учените все още не разбират напълно. С други думи, използваме мистерия, за да разрешим друга мистерия, и това говори много за реалното състояние на съвременната астрофизика: напредваме не само с пълна яснота, а често с инструменти, които сами по себе си остават загадъчни.

Склонен съм да разчета тази новина и като напомняне, че „липсващото“ рядко означава „несъществуващо“ — то по-скоро издава ограниченията на нашите методи на наблюдение. Ако толкова значителна част от обикновената материя е могла да остане незабелязана толкова дълго, си струва да сме по-предпазливи и с други „празнини“ в науката, вместо веднага да търсим екзотични обяснения, когато простото решение може просто да чака по-добър инструмент за откриване.