Варненецът Михран Ованесян отпразнува 100-годишен юбилей

Михран Ованес Ованесян от Варна навърши 100 години — юбилей, отбелязан с тържество в Арменското настоятелство в присъствието на дъщеря му, близки и приятели. На събитието присъства и директорът на дирекция „Социални дейности“ в Община Варна Изабела Иванова, която заедно с представители на дирекцията поднесе поздравителен адрес и подарък от името на кмета Благомир Коцев. Роден на 22 юли 1926 г. във Варна, Ованесян е прекарал професионалния си живот в Народния съюз за спорт и техника, а по-късно и във водоснабдяването, където достига до поста заместник-директор по икономическите въпроси на предприятие „Водоснабдяване и канализация“. Развълнуван от вниманието, столетникът споделя, че всяка сутрин започва деня си с молитва и благодарност, а вярата, честността и добрите приятели са опорите, на които държи целия си живот.

Още като ученик Ованесян съчетава образованието с работа — навик, който по думите на близките му е останал с него през целия път нагоре по професионалната стълбица. След пенсионирането си той не се оттегля от обществения живот, а продължава да отделя време на семейството и на арменската общност във Варна, към която е останал привързан.

В поздравителния адрес се посочва, че вековният му житейски път е пример за трудолюбие, постоянство и достойно отношение към професията, семейството и общността.

Отвъд поздравителния протокол, тази история носи нещо по-рядко срещано — директен глас на човек, преживял почти целия XX век и четвърт от XXI, който свежда мъдростта си до три прости неща: вяра, честност, приятели. Липсата на патос в тези думи е показателна за едно поколение, за което оцеляването и достойнството не са били абстракции, а ежедневна дисциплина.

Има и нещо друго, което си струва да се отбележи – фактът, че общинската институция избира да отдели внимание на подобен личен юбилей, а не само на официални събития, говори за разбиране, че общността се крепи именно на такива дребни, но истински жестове на признание. Дали това е системна практика или изолиран акт на добра воля, не е ясно от наличните данни, но самият избор да се разкаже тази история е знак, че дългият, тих труд на един човек все още може да бъде видян и оценен публично.