Учени откриха как маймуните са преплували Атлантика преди милиони години

Учени установиха, че преди приблизително 30 до 40 милиона години група примати е прекосила Атлантическия океан, когато той е бил широк около 1800 километра, вероятно на природни салове от изкоренени дървета и растителност след буря или наводнение. Доказателството идва от фосилизирани маймунски зъби, открити в Южна Америка - в Перу и Бразилия - принадлежащи на видовете Perupithecus ucayaliensis, Ucayalipithecus perdita и Ashaninkacebus simpsoni. Зъбите поразително приличат на тези на северноафрикански примати от същата епоха, което подсказва пряка еволюционна връзка между двата континента. Откритието свързва африканските предци на приматите с разнообразната гама маймуни от Новия свят днес - капуцини, маймуни-ревуни и тамарини. Значението на находката е, че показва не едно, а поне няколко отделни пресичания на океана, разделени във времето, и преобразява представата ни за това колко издръжливи и адаптивни са били тези малки, хранещи се с плодове животни.

Първите фосили на Perupithecus ucayaliensis бяха открити в Перу през 2015 г. и датират от около 36 милиона години назад. По-късно, през 2020 г., в същия регион бяха намерени фосили на Ucayalipithecus perdita, сочещи друга, по-късна миграция - преди около 32 милиона години. Едва през 2023 г. в Бразилия беше открит Ashaninkacebus simpsoni, което допълнително разшири картината на тези древни пътешествия.

Изследванията показват, че Ucayalipithecus perdita вероятно е бил част от групата на парапитеците - примати, познати дотогава единствено от Африка, чиито зъби били почти идентични с тези на африканския примат Катрания от еоцена.

Онова, което наистина впечатлява в тази история, не е самият факт, че маймуни са пресекли океан - а колко пъти изглежда се е случило това, независимо едно от друго, разделени с милиони години. Това говори за нещо по-широко: еволюцията не следва един-единствен сценарий, а разчита на случайност, повторение и упоритост на живота да намира пролуки дори при най-неблагоприятни условия. Трудно е да не се запитаме доколко подценяваме способността на дребни, привидно беззащитни животни да оцеляват при обстоятелства, които бихме сметнали за напълно фатални.

От друга страна, тази история е и предупреждение срещу прекалено спретнати обяснения в науката за произхода. Фактът, че само няколко фосилизирани зъба пренаписват цяла глава от еволюционната история на Южна Америка, показва колко крехки и непълни са данните, върху които градим подобни теории. Всяко ново откритие - като бразилската находка от 2023 г. - може отново да размести пъзела. Това не омаловажава науката, но е добър повод за скромност пред нейните изводи.