Октоподите разбиват теорията за „социалния мозък“

Десетилетия наред биолозите вярваха в проста логика: колкото по-сложен е обществения живот на едно животно, толкова по-голям е неговият мозък. Хипотезата за „социалния мозък“ обяснява добре защо хора, делфини, вълци и примати имат развити умствени способности – те живеят в групи и трябва да помнят множество взаимоотношения. Но октоподите отказват да се съобразят с това правило.

Учени от Лондонското училище по икономика и политически науки анализирали данни за 79 вида главоноги мекотели – октоподи, калмари и сепии. Резултатите, публикувани в списание „iScience“, показват нещо изненадващо: повечето октоподи живеят сами, не полагат грижи за поколението си и дори проявяват агресия към себеподобните си. Въпреки това притежават един от най-големите мозъци сред безгръбначните животни и демонстрират забележително поведение – използват инструменти, решават задачи, учат се.

Обяснението, откриват изследователите, се крие не в социалния живот, а в местообитанието. Видовете, обитаващи морското дъно и плитките води, където средата е разнообразна и намирането на храна изисква постоянно вземане на решения, имат най-развит мозък. При по-социалните калмари и сепии подобна връзка изобщо не се потвърждава.

Учените наричат това хипотеза за „културния мозък“ – интелектът расте не само от общуване, но и от натрупване на знания за околната среда. Изследването не доказва причинно-следствена връзка, но отваря вратата към идеята, че природата има повече от един път към ума.