Художници от четири държави рисуваха на пленер в Мъглиж

В Мъглиж завърши XIV издание на Международния арт пленер „Изкуството в Мъглиж“ с изложба пред сградата на общината. В него взеха участие 12 творци от България, Грузия, Турция и Румъния, които в продължение на една седмица рисуваха, вдъхновени от град Мъглиж и село Селце. Куратор на изложбата по традиция е старозагорският художник Светлозар Недев, който подчерта, че общината има изключително отношение към културата и предлага прекрасни условия за подобен форум, където художници от различни краища на света обменят идеи. Всички участници получиха специални плакети и грамоти, а създадените по време на пленера картини остават за фонда на Община Мъглиж — жест, който превръща еднократното събитие в трайно културно наследство за общността.

Форумът е резултат от партньорство между Община Мъглиж и Фондация „Център за правно и културно застъпничество „Темида Арт“ – Стара Загора. Председателят на организацията Антония Коева посочи именно това сътрудничество като пример за добро партньорство между местна власт и гражданска инициатива.

Освен творческия резултат, Недев обърна внимание и на друг ефект от събитието — възможността за приятелство между художниците, което показва, че подобни инициативи носят стойност отвъд самите платна.

Онова, което прави тази история по-интересна от обикновена културна хроника, е повторяемостта ѝ — четиринадесет издания говорят за изграден модел, а не за еднократен ентусиазъм. Малка община като Мъглиж рядко успява да задържи международен формат толкова дълго, а фактът, че картините остават за общинския фонд, превръща пленера в инвестиция с натрупване, а не просто в поредно културно събитие за деня.

Спорен е въпросът доколко подобни пленери реално обвързват общността с изкуството, или остават събитие предимно за участниците и малка публика пред общината. Ако картините наистина се показват и след пленера, а не просто се съхраняват, ефектът за местните жители би бил много по-траен. Именно тук би трябвало да се търси истинската мярка за успеха на инициативата — не в броя на държавите участнички, а в това какво се случва с изкуството през останалите 51 седмици на годината.