Български учени помогнаха да бъде разкрит механизмът на рядко генетично заболяване

Български учени имат ключов принос в международно изследване, което за първи път разкрива на молекулно ниво как генетична мутация причинява синдрома на Рахман — рядко заболяване, свързано с тежки нарушения в нервно-психическото развитие. Сред водещите автори е проф. Стефан Димитров от Института по молекулярна биология "Акад. Румен Цанев" към БАН, а българският екип включва още доц. Анастас Господинов и доц. Димитър Илиев. Резултатите са публикувани в научното списание Nature Communications.

Синдромът на Рахман може да предизвика разнообразни прояви — нарушения в развитието, характерни черти на лицето, признаци на преждевременно стареене, сърдечни и скелетни аномалии, както и зрителни и поведенчески нарушения. От няколко години е известно, че заболяването се причинява от мутации, засягащи хистоновия белтък H1.4, но досега не беше изяснено как тази генетична промяна води до нарушенията в организма.

Новото изследване показва физическия ефект на молекулно ниво. Белтъкът H1.4 действа като своеобразна молекулна "скоба", която подпомага компактното и стабилно опаковане на ДНК в клетъчното ядро — организация, определяща кои части от ДНК и в каква степен ще бъдат достъпни за молекулните механизми, които разчитат, копират и поправят генетичната информация. При синдрома на Рахман мутиралият белтък губи част от електрическия си заряд и вече не може правилно да изпълнява тази функция, в резултат на което структурата на хроматина се разхлабва, а ДНК преминава в прекалено отворено и нестабилно състояние. Изясняването на този механизъм създава основа за бъдещо разработване на таргетирани подходи, макар че към момента лечение за синдрома все още не е разработено.

Работата е част от резултатите на проекта AEGIS-IMB, финансиран по европейската програма "Хоризонт Европа", насочен към повишаване на научния и иновационния капацитет на института в областта на епигенетиката. Според официалното съобщение на БАН, проектът носи номер 101086923 в рамките на схемата HORIZON-WIDERA-2022-TALENTS-01. Изследването се свързва и с дългогодишната традиция на Института по молекулярна биология в областта на епигенетиката и биологията на хроматина — теми, по които учените от ИМБ работят от основаването на института през 1960 г.

Известни са между 7000 и 8000 редки заболявания, като за голяма част от тях причините и молекулните механизми все още не са напълно изяснени, а над 90% нямат специфично лечение. По оценки редките заболявания засягат поне 30 милиона души в Европа, а в България броят на засегнатите от различни редки заболявания се оценява на стотици хиляди.