Генетиката на рака при котките разкрива изненадващи прилики с човешките тумори
🤖 AI подпомага проучването и черновата- Изследването обхваща туморни проби от близо 500 домашни котки в пет държави
- Публикувано е в списание Science
- Ген FBXW7 е мутирал в над 50% от туморите на млечната жлеза при котки
- Ген PIK3CA е засегнат в 47% от изследваните случаи, според EurekAlert
- Създадена е свободно достъпна база данни за учени по целия свят
Международен екип учени публикува в списание Science най-мащабното досега генетично изследване на рака при домашни котки, което открива редица сходства с човешките тумори. В проучването участват изследователи от Института Wellcome Sanger, Ветеринарния колеж в Онтарио, Университета на Джорджия и Университета в Берн, а съавтор е д-р Джефри Ууд от Университета в Гуелф.
Екипът е анализирал туморни проби от близо 500 домашни котки в пет държави, за да идентифицира мутациите зад развитието на рака. Най-ясният пример е рака на млечната жлеза — най-често срещаната генетична промяна в изследваните тумори е открита в гена FBXW7, установена при повече от половината анализирани случаи. Подобна връзка е наблюдавана и при хората: мутациите в FBXW7 при рак на гърдата се свързват с по-неблагоприятна прогноза. Сходства между котешките и човешките ракови заболявания са установени и при тумори на кръвта, костите, белите дробове, кожата, стомашно-чревната система и централната нервна система.
Според прессъобщение на EurekAlert, учени от Института Wellcome Sanger са търсили около 1000 гена, свързани с рака при хора, както в туморни, така и в здрави тъканни проби от почти 500 котки, обхващащи 13 различни типа котешки рак. При тумори на млечната жлеза изследователите идентифицирали седем гена-двигатели на заболяването, а вторият по честота — PIK3CA — е засегнат в 47% от изследваните случаи и вече се използва като цел за конкретни лекарства при хора.
В лабораторни условия някои химиотерапевтични препарати са показали по-голяма ефективност срещу тумори на млечната жлеза при котки с мутация в FBXW7, макар резултатите да идват от тъканни проби, а не от живи организми. Изследователите са използвали тъкани, вече получени от ветеринарни лекари при диагностични процедури, вместо да събират нови проби, и са създали свободно достъпна база данни за други учени. Проучването подкрепя концепцията "Едно лекарство" — идеята, че хуманната и ветеринарната медицина могат да се развиват взаимно чрез обмен на знания.



